В деня, в който изпращаме Александър Бръзицов, Камелия Тодорова ни разказа историята на песните, създадени заедно с него:
„Много ми е тъжно, че загубихме Александър Бръзицов. Един голям композитор, аранжор и приятел. Още в началото на 70-те години се запознах с него и започнах да взимам уроци при неговата майка – оперната певица Катя Спиридонова. Аз се разкъсвах между театъра, киното и музиката, когато един ден Сашо ме повика в кабинета си, където работеше. Изсвири ми песента „Стая на релси“ и попита не искам ли да пропея сериозно. В компанията на Матей Стоянов те завършиха песента и се отправихме на среща с Вили Казасян. И това беше началото на нашето творческо партньорство. Така се представихме на „Златният Орфей“ и спечелихме „Гран при“. Песните „Прошепнати мечти“, „Откритие“, „Думите отлитат“ просто извираха изпод пръстите му. А „Откритие“ спечели дори публиката на Дрезденския поп фестивал и ни донесе следващото „Гран при“. Аранжиментът на „Не ме гледай така момче“ остана един от най-емблематичните, независимо , че песента бе написана от Тончо Русев. Саше, благодарна съм че имах този късмет да те срещна и да имам този силен старт в кариерата си! Бог да е с теб!“
На снимката: Камелия Тодорова получава „Гран при“ на „Златния Орфей“. Източник: личен архив
