40-ата си годишнина на сцената прочутият ни оперен изпълнител Калуди Калудов празнува, сбъдвайки отдавнашна своя мечта. Той събира две разделени днес изкуства, които имат общ корен – операта и цирка. Така се ражда постановката на „Палячи“ на Държавна опера – Стара Загора и Академичен цирк „Балкански“. След премиерата в Стара Загора последваха представяния във Варна – родния град на Калуди Калудов, и Пловдив – сцената на неговия дебют, както и на „Моцартови празници“ в Правец, за да имаме щастието да гледаме спектакъла идната седмица в София – на 19 и 20 ноември от 19 ч. на традиционната площадка на цирка – парк „Възраждане“ в Зона Б-5. В главната роля първата вечер ще бъде Калуди Калудов, а втората – Камен Чанев. Джаз ФМ е медиен партньор.
„Музикалните и театралните изкуства са започнали от уличните музиканти, които са правили първите трупи, обикаляли са от село на село и са събирали пари в шапка.“ – разказва Калуди Калудов за традицията, на която се основава днес съчетанието на двете изкуства в един сценичен продукт. „Операта и цирка в комедия дел арте вървят ръка за ръка и след това се разделят за 300 години. Винаги е хубаво, когато две изкуства се срещат, за да дадат нещо интересно и ново.“ – казва директорът на Старозагорската опера и режисьор на постановката Огнян Драганов.
И точно от една случайна среща тръгва реализирането на продукцията, сякаш предопределена да се случи. „Както шофирах по софийските улици, на светофар до мен спря друг автомобил. Погледнах към шофьора и видях, че това е Александър Балкански.“ – връща се към мига на пламването на искрата за идеята оперният певец. В края на разговора между двамата замисълът за опера в цирка вече е оформен. Ентусиазмът не намалява, макар до осъществяването да минават години. „Баща ми винаги ми е казвал, че един ден спектакълът ще се случи.“ – споделя Александър Балкански-син. И ето че сега за първи път в България гледаме опера в цирка.
Създаването на спектакъла изисква от екипите на Държавна опера – Стара Загора и Академичен цирк „Балкански“ да се справят с много предизвикателства. За режисьора Огнян Драганов важно е постигането на баланс: „Проблемът пред творческия екип бе нито едно от двете изкуства да не доминира над другото. Положихме огромни усилия, за да наместим звуковата картина на този спектакъл.“ Калуди Калудов посочва като изпитание за артиста необичайната среда: „Интересното е, че излизаме на една сцена, цялостно видими от всички, и то от всички страни на тялото. Затова трябва да сме изключително съсредоточени. Трябва да сме много вътре в приказката, така че хората, откъдето и да ни гледат, да могат да съпреживяват това, което им разказваме.“ За цирковата трупа допълнителните ангажименти са към акустиката и кръглата сцена. Притеснението си Александър Балкански-син преодолява, когато преценява: „Операта и циркът са родени на улицата. Когато имаш професионалисти и таланти, хората ще го разберат и ще го усетят. В основата циркът си остава същото това класическо изкуство, което притежава магията да превърне в дете всеки един свой зрител. И два часа да бъдеш невинно и непринудено дете, спонтанно да има изблик на твоите чувства – дали смеха от клоуна, или страха от дресьора на хищници, или да затаиш дъх и да ти спре сърцето от изпълненията на въздушния гимнастик и на акробата – това е същността на нашата работа.“
Сега двете изкуства ще се съберат в изключително уютен дом – голямото шапито на Академичен цирк „Балкански“ с диаметър 58 м и височина 19 м. Най-голямо на Балканите, то ще позволи спектакълът да бъде представен в пълния му блясък. „То е много луксозно, затоплено, осветено и с добра звукова уредба, а в центъра му е най-новата и най-модерната циркова площадка в Европейския съюз.“ – казва с гордост Александър Балкански-син, преди да се забърза към следващия ангажимент – монтирането на новите мощни овлажнители, така че въздухът под купола да даде на артистите най-голям комфорт за гласова изява.
При представянията си досега „Палячи“ бе играна в малкото шапито на цирка. Турнето на постановката премина през знакови за живота на Калуди Калудов градове. Роден във Варна, той и днес живее там, а от 20 години е почетен гражданин. Дебюта си прави на 15 януари 1978 г. като Алфредо в „Травиата“ в днешния Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Само месеци по-късно – на 28 декември, става солист на Софийската опера и балет и на нея отдава 12 години от творческия си живот. „Те ме съхраниха и много ме обогатиха.“ – поглежда днес към тях Калуди Калудов. Той първо тук изпява „Атила“, а втория си спектакъл изнася във Виенската щаатсопера. През следващите години и до днес талантът му блести на всички престижни оперни сцени по целия свят.
А не е толкова далеч времето, когато оперният колос е бил випускник на техникум и е работил по специалността – двигатели с вътрешно горене в завод „Васил Коларов“ във Варна. Но призванието му е напомнило за пътя, който има да извърви, чрез думите на учудване на г-жа Зафирова от варненското Музикално училище: „Какво правите с този красив тенор сред тези масла?!“ Заела се с обучението на младия талант, той скоро става хорист в току-що сформирания Военноморски ансамбъл, печели бронзов медал от конкурса „Светослав Обретенов“ в Провадия и става студент в софийската Консерватория. „Човек е роден да бъде това, което Господ му е предначертал, а всичко по пътя го обогатява. Накрая обаче той ще стъпи на пътечката, за която е предназначен.“ – вярва Калуди Калудов.
Полетът на големия тенор по оперните сцени придава устрем на постановката на „Палячи“. „Спектакълът ми даде криле. Още се дебюта в Стара Загора летим аз и целият ни артистичен състав.“ – признава с благодарност Александър Балкански-син: „Бе много трудно, но се справиха страхотно! Амбицията и хъса, заряда, който носеше целият състав на Старозагорската опера и балет, беше уникален. Сработването между двата екипа стана от първия път. Преодоляхме всички несгоди при работата в полеви условия.“
Творческата енергия от сливането на двете вселени на операта и цирка зарежда и публиката, както вижда в нейната реакция директорът и режисьор Огнян Драганов: „Събирането на артисти от цирка и от операта натоварва спектакъла с нова енергия, която след това публиката възприема и консумира. Хората казваха, че никога не са присъствали на такъв енергийно зареден спектакъл. Вплетените във фабулата на операта циркови номера бяха аплодирани по много необичаен начин, който никога не можете да чуете в оперна зала. Така се случва в арията на Неда, в която тя си спомня как е била акробатка, а изпълнението е съпътствано от номер на трапец с водно шоу. След това имаме изключително интересен лазерен номер, когато Канио пее за изгубената мечтана любов. Имахме много любезна, интересна и разностранна публика. Този културен продукт, който произведохме през юни в Стара Загора, действително е нещо различно, което човек може да сподели, да види и да си подари един път в живота.“
Възникнал с огромно желание и реализиран с мащабен труд, самият спектакълът и радостта, която той носи на публиката, са възнагражданието за създателите му, посочва Александър Балкански-син: „Ние сме едни доволни и щастливи творци. Когато един творец има идея, той работи непрестанно по нея, сънува предизвикателствата, за да може тя да се реализира. И когато идеята излезе на бял свят, работата е свършена перфектно и резултатът е уникален – а той се вижда в очите на зрителите и в тяхната реакция по време на спектакъла – няма по-голяма отплата за положения труд. Независимо какъв е бил той и колко трудно е било, всички тези препятствия и нерви се забравят и остават само еуфорията и щастието от постигнатия успех. За нас, творците, това е на-важното, най-ценното. С това ни се отплаща за положения труд и то ни мотивира да продължаваме напред с новите предизвикателства.“
Вече 40 години на сцената, щастието на живота с музика Калуди Калудов описва така: „През цялото време търсиш мъдростта, с която да преодолееш недъзите и да намериш сили да продължиш нататък. А музиката е зареждащо състояние, изключително вътрешно усещане на пълнота. Когато слушам красива музика, съм целият изпълнен с доброта, любов, мечтателност, стигам до невероятните извори на човешката фантазия. Изведнъж се оказва, че музиката става твоя вътрешна реалност, тя те храни, зарежда те с любов, дава ти сили да преодолееш нейните трудности.“ Истинският артист споделя този дар със своята публика, както Калуди Калудов ще направи отново само след дни.
„Палячи“
от Руджеро Леонкавало
Режисьор: Огнян Драганов
Диригент: Ивайло Кринчев, главен диригент на Държавна опера – Стара Загора
Художници на костюмите: Каталин Йонеску-Арборе /Румъния/ и Салваторе Русо /Италия/
С участието на солисти, хора и оркестъра на Държавна опера – Стара Загора
В ролите:
Канио: Калуди Калудов (на 19 ноември) и Камен Чанев (на 20 ноември)
Неда: Анна Дитри (на 19 ноември) и Деси Стефанова (на 20 ноември)
Директора на цирка: Александър Крунев (на 19 ноември) и Нико Исаков (на 20 ноември)
Тонио: Нико Исаков (на 19 ноември) и Александър Крунев (на 20 ноември)
Силвио: Валери Турманов
Бепо: Георги Динев
Сцена: цирк „Балкански“, парк „Възраждане“, Зона Б-5
Начало: 19 ч.
