Как автентичното отстъпва място на масовото, как евтиното, и дори заради самото си количество, задушава специално създаденото – проектът „Как живеем“ на Рада Букова и Лазар Лютаков с куратор Вера Млечевска бе избран с конкурс да представи България на тазгодишното Венецианско биенале. Творбите в него се фокусират върху социалните, икономически и екологични последствия от начина ни на живот в среда на свръхпроизводство на евтини предмети – заместители.
За първи път проектът, представящ страната ни на престижното Венецианско биенале, е избран чрез конкурс, в който участваха 24-ма кандидати и имаше трима финалисти. Победителя определи жури с председател директора на СГХГ Аделина Филева и членове проф. д-р Галина Лардева, декан на факултет „Изобразителни изкуства“ на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, изкуствоведа д-р Мария Василева, проф. д-р Орлин Дворянов и проф. д-р Чавдар Попов – преподаватели, съответно в Софийския университет и НХА, културологът д-р Кирил Василев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, и Лора Атанасова, главен експерт в дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства”, Министерство на културата.
Несуетно сме променили акцента от автентичното върху достъпното, обясни в интервю по Джаз ФМ кураторът Вера Млечевска: „Творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова са мислени и съобразени с контекста на Венецианското биенале и на Венеция като град – културно-исторически паметник сам по себе си, пазител на традиции в занаятите. В него те внасят своите произведения, направени от материали, продукти на съвременната епоха. Те са създадени на принципа на днешния начин на производство – серийни, предназначени за масово потребление, заместители на предметите от естествени материали. Авторите създават това противопоставяне, за да подчертаят контраста с традицията и метода на производство от миналото, когато всеки предмет е бил създаван по специален случай за конкретен човек и с мисълта за поставянето му на определено място. Сега имаме масова продукция в огромно изобилие – анонимна, серийна и модулна. Всеки получава някаква форма, която след това приспособява към собствените потребности. Така двамата творци невидимо повдигат въпроса за това как в днешния свят се произвеждат продукти и материали, които имат и екологичен аспект – тъй като излизат от заводите в повече, отколкото имаме нужда.“
Автор: Лазар Лютаков
Лазар Лютаков поставя стъклени чаши от рециклирано стъкло върху счупени плексигласови плоскости. С този контролиран „провал“ се появяват скулптури, които напомнят на мебел, но са произведение на изкуството: „Нарочното счупване от автора прави всеки от тези предмети уникален. Така несъвършенството превръща серийния продукт в произведение на изкуството.“ – обяснява Вера Млечевска. Рада Букова използва плоскости от полистирен за изолация едновременно като декорация и като самостойно произведение, в зависимост от това къде са подредени в самото пространство. „И когато сложиш такъв материал като декоративен, като произведение на изкуството в едно палацио от XIV в., се появява силен контраст и материалът изглежда дори притеснително.“ – отбелязва кураторът.
Автор: Рада Букова
Тези толкова свързани със съвремието ни подходи към нашата среда ще бъдат представени сред величието на палацио от XIV в., което е пристроявано през XVII в. Изложбата ще бъде подредена на 6 етаж на сградата с дълга история. В тази автентична благодордна среда инсталацията ще насочи мисълта към заличаването на индивидуалността: „В процеса на създаването на инсталацията най-много си говорихме за обрата, донесен от модерната епоха – новият начин на производство на материали и предмети. Голям проблем е свръхпроизводството – затрупваме се с материали и предмети, които не можем да потребим. И в същото време сме готови веднага да прегърнем евтиното решение, да изхвърлим старите неща, устоели 100 години.“ – описва очевидно ощетяващата ни посока, в която вървим, кураторът Вера Млечевска.
Промяната е настъпила незабелязано и се отразява във всеки аспект на живота ни: „Не си даваме сметка, че сме заобиколени от евтина и достъпна материалност, но тя има отражение и върху начина ни на живот, и върху икономиката, и върху екологията, за което не се замисляме толкова много, когато сме обкръжени от такъв тип материална среда. И двамата автори се интересуват от това как един предмет се превръща във висок дизайн и в произведение на изкуството, а статутът му се променя заради вложените в него решения и представянето му в конкретен контекст.“ – подчертава Вера Млечевска.
Така „Как живеем“ в днешния потребителски свят в контраста на традицията на Венеция ще ни върне за ново начало в точката, в която сме се отказали от специалното в полза на удобното. И пак ще сме пълноценни с мисълта, че всеки е специален.
