Ярка актриса и забележителен театрален мениджър, през 40-те години, които Рада Спасова посвети на театъра, тя развиваше изкуството с визионерство, голям талант, много любов и огромна всеотдайност. Тя откриваше таланти, създаваше нови форми и устойчиви концепции за театралното изкуство. Смъртта ни я отне през 2008 г., а днес образа й описват 28 актьори и режисьори в книгата „Спомен за Рада. Бележки към един живот“ под редакторството на Георги Тошев. Представянето й в София е довечера от 18 ч. в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Сред описалите приноса на Рада Спасова е режисьорът Възкресия Вихърова. „Независимо къде работеше Рада, тя ряботеше така, все едно че управляваше световен театър. Принципите й, липсата на компромиси, мисленето в перспектива – те не бяха свързани с по-малките или по-големи места, в които работеше. Това беше безкрайно впечатляващо и караше всеки до нея да се съизмерва с едни по-големи стойности и универсални величини в работата си. Тя създаваше и управляваше тенденции в българския театър.“ – каза Възкресия Вихърова в интервю по Джаз ФМ.
Рада Спасова винаги успяваше да даде на театъра и на неговите създатели това, от което имат нужда, да намери точната форма за развитие на таланта, за изява, за съприкосновение с публиката. „Моят контакт с Рада беше дълбоко професионален, помогнал ми да се развия. Но той беше първо абсолютно личен. Не помня в живота си момент, в който не съм познавала Рада. В много важен, рисков, труден за мен момент получих от нея просто прегръдка. Вървях си, носех мрачните си мисли, съмненията си, страховете си, и изведнъж една жена, която знам, че е приятел, дойде, прегърна ме и нищо не каза.“ Когато Възкресия споделя колко е объркана, чува думите: „Знаеш ли, ще ти кажа как ще отговорим на въпроса ти. От септември свободна ли си?“ И й предлага да направи детско представление, с което да разведри душата си и да помогне на театъра да изпълни процентното съотношение в продукцията на театъра.
Спомени за това как Рада Спасова успява по най-добрия начин да подкрепи изкуството и неговите създатели разказват и другите автори в книгата. В Шуменския драматичен театър „Васил Друмев“ под нейно ръководство Възкресия Вихърова създава „Москва“. Текстът е отличен на създадения от Рада Спасова конкурс за нова българска пиеса като част от възродените от нея Друмеви театрални празници „Нова българска драма“. Следва „Топлината през ноември.“ „Това са стъпала, по които съм вървяла и съм предизвиквала и себе си, и зрителите, и актьорските трупи, и нея самата. Защото във всяко едно нещо тя бе носител на идеите, които сме изповядвали.“ Рада Спасова си отива от нашия свят във вечерта, в която изиграва главната роля в „Москва“ на фестивала „Нова българска драма“. Тогава Възкресия Вихърова не е в Шумен, а Рада Спасова провежда последен разговор с нея по телефона. „Каза ми: „Знаеш ли какво стана! Изиграхме го, имаме много предложения. Най-после разбраха за какво става дума! Хайде, ще говорим утре.“
Смъртта на Рада Спасова е от тези моменти, в които не вярваш, че нещо подобно е възможно да се случи, защото както изкуството, което тя създаде, самата й личност носеше идеята за вечност, за нещо, което няма да има край във времето. „Всички се уповавахме, търсехме тази Рада, знаехме, че когато тя е там, ще се свърши нещо много голямо и много важно. Дълбоко в себе си винаги леко съм се страхувала, че тази иначе голяма, силна, стабилна жена носи невероятно крехък мотор. Винаги съм изпитвала страх, че този приятел е за кратко – горещо беше около него. Много уроци и много подкрепа носеше Рада със себе си.“ – споделя благодарността си Възкресия Вихърова.
И до днес възродените и обогатени от Рада Спасова Друмеви театрални дни „Нова българска драма“ са акцент в националния театрален живот. Тя управляваше театрите в Разград, Варна и Шумен в много трудни за тях години – извади ги от криза, укрепи ги, направи ги устойчиви на изпитанията. В Шумен тя откри нова детска сцена, а камерната зала днес носи нейното име. „Имаше нужда да се създават здрави перспективи и концептуални звена. Там, където не можеше да й се пречи, тя беше борец, който прокарваше тези тенденции. Спазваше принципа за процента риск, с който възпитава цялата трупа, създаваше заглавия, издигаше автори, на които даваше възможност да кажат нещо ново и различно, и същевременно стабилно управляваше театъра, за да бъде той печеливша културна единица. Това са нужди на добрия мениджър и много рядко ще се намери някъде някой, който прави това и сега.“ – коментира Възкресия Вихърова наследството на Рада Спасова.
В театрите, в които ръководеше, тя създаваше продукция, обърната към зрителя и в името на изкуството. Тя имаше високо мнение за публиката, грижеше се тя да израства, да се събира, да има център. „Рада Спасова преди всичко беше актриса от голяма величина. Тя успяваше да чувства комуникацията с публиката, знаеше за нея повече от някой, който е само режисьор или само театрален мениджър. Тя разбираше колко да отиде пред нея и колко да се върне, за да й подаде ръка, ако много се е изгубила.“ – разказва Възкресия Вихърова и си спомни как при поставянето на „Топлината през ноември“ се страхуват, че са отишли много напред и са натоварили постановката с тежест на формата. Тогава Рада Спасова предлага да поканят целия екип на театъра на генералната репетиция, за да усетят дали трябва да прекроят постановката и да се върнат назад в намеренията си. „След спектакъла гардеробиерите ни заклеха да не променяме нищо. Рада каза: „Всички в залата плачат. Не сме унищожили сюжета, нищо няма да пипаме.“ Ето, това е да възпитаваш публиката и да я водиш. Ако ти си поставил друг проблем извън сюжета и текста, който стига до зрителя, който развива и теб като театрал, това развива и публиката и възприятието й се култивира. И тя започва да разбира онова надграждащо върху текста, което всъщност е театърът. Това може да направи артист и театрал от голяма величина.“ – завършва разговора ни с Възкресия Вихърова.
В „Спомен за Рада. Бележки към един живот“ разказват още: Христо Кръчмаров, Юрий Дачев, Борис Панкин, Елена Баева, Кремена Бабачева, Борис Голубицкий, Димо Дешев, Николай Урумов, Кольо Пашов, Тонка Пашова, Борислав Петранов, Дияна Христова, Илко Ганев, Димитър Шарков, Николай Сотиров, Антоанета Петрова, Яна Добрева, Василена Радева, Веселин Мезеклиев, Албена Начева, Мая Кисьова, Ася Иванова, Диана Спасова, Роси Гевренова, Росен Белов, Нина Илиева и Мариан Бачев.
