Регион с изключителен потенциал – и най-бедният в Европейския съюз: българският Северозапад е съкровище, което предстои да ни се разкрие чрез ентусиазма и работата на хора, вярващи в неговото бъдеще. Младите напускат Северозападна България, изоставени сгради се рушат, но традициите остават – и можем да ги опознаем и споделим с местните хора. „Всички дадености, които има районът както като природа, така и като потенциал на местните хора – знание и традиции, които носят, те не го привиждат като нещо смислено и ценно. Толкова ценно, че да го покажат извън кръга на своето семейство“, споделя в интервю за Джаз ФМ Мариана Асенова от Фондация за нова култура. Заедно с Диана Иванова тя вече 11 г. организира Фестивала на спомените „Козе мляко“ в Бела речка, в който чрез различни форми на изкуството изследваме себе си – какви сме и какви ще бъдем заради това, което сме преживели, и начина, по който сме го осмислили. Бела речка е прочута сред малък все още кръг ценители със своята извара от козе мляко. Като традиционна, типична за мястото храна, тя е вече част от движението Slow Food – глобалната инициатива, целяща да запази характерни за даден регион продукти и храни. Фондация за нова култура и Slow Food България, заедно с деца, ученици и други местни жители, повече от 9 месеца изучават региона, събират неговите забележителности и традиции и ни представят това богатство в пътеводителя „Аз и моите обувки – туризъм по мярка“. Той е създаден по проекта за трансгранично сътрудничество SPIRIT – „Стара планина – вдъхновение за селски и междукултурен туризъм“, финансиран по програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България – Сърбия, а партньори са Центърът за развитие на гражданското общество ПРОТЕКТА (Ниш, Сърбия), община Сврлиг (Сърбия), Българската асоциация за селски и еко туризъм и Фондация за нова култура. „Оказваме се в ролята на бацил, който разбужда организма за реакция“, коментира в студиото на Джаз ФМ Мариана Асенова. Тя се радва, че са успели да убедят хора в трите общини – Берковица, Вършец и Чипровци, да отворят домовете си за бъдещи гости и да съпреживеят с тях познанието, което носят от десетилетия – от своите баби и дядовци.
Сред скритите (отново – все още) възможности за туризъм Мариана Асенова посочва минералните води в първия български балнеокурорт Вършец, създаден преди повече от 100 години, елементите от запазения градски бит на Берковица и майсторството на местните хора в изработването на филигранни бижута, чипровските килими и кори за баница. И ако днес Вършец не е в блестяща форма, с рушащи се бани и рухваща сграда на старото казино – гледка, от която Мариана изпитва болка, то в Берковица местните хора все още пазят семейните традиции. „Разходката в планината е излет – пикник с пеене на стари градски песни. В града има две или три групи за стари градски песни. Сред тях е „Сладък спомен“, в чийто център са две сестри – и те сега отварят дома си гости, за да пеят заедно типични берковски стари градски песни, да варят заедно сладка или ракия“, щастлива е Мариана Асенова. За друга местна традиция тя споделя думите на баба Милка: „Берковчанка без юфка не остава“. „Когато през юли и август е най-горещо, берковчанки точат на ръка юфка, корите съхнат на слънце на чаршаф на зелената поляна. Бабите пият малинов ликьор и са яли бяло сладко. Сега рецептата за сладкото почти се е изгубила, но ще я издирим и ще възродим традицията“, обещава Мариана Асенова. Тя посочва и типичен за този край занаят – ювелирното изкуство. Берковчани са майстори на накити от филигранно сребро, а ние можем да видим как от парче сребриста тел се изработват красиви бижута. Жителите на Чипровци също се гордеят с характерен майсторлък – своите килими. „Пенсионираният учител по химия Никола Николов е готов да разкрие на всеки тайните на природното багрене. Ще ви изуми самото тъкане на килимите – това да видиш с каква бързина се движат пръстите на баба Зоринка и изпод тях се появяват сложни фигури. Чипровските килими са с гладка двулицева тъкан без нито едно възелче. А и не бива да пропускате да опитате прословутите чипровски кори, които се точат на ръка и се пекат на жив огън, а после с тях се прави наложена баница“, упътва ни Мариана Асенова.
Пътеводителят „Аз и моите обувки – туризъм по мярка“ ни запознава още с това как се приготвя моружняк, кога и как се празнува Празникът на малината, какви вярвания влагат хората в 12-те действащи оброка в района, как се изработва дяволска кана и какво казва тя за бъдещите булки. Книгата е двуезична – на български и на английски, и ще се разпространява в региона, а също така на събитията на Фондация за нова култура в цялата страна. Пътеводителят ще има и онлайн версия, която ще се обновява с нови места – както от местните хора, така и от щастливците, споделили радостта от живота им.
Повече можете да научите от интервюто на Светослав Николов с Мариана Асенова от Фондация за нова култура, което ще чуете чрез бутона „Аудио“ върху снимката към новината.
На снимката: площада на с. Бела речка.
Автор: Светослав Николов.
