„Ако е истина, че няма престъпна любов, защо любовта винаги е едно от най-трудните изпитания за човека?“ – с този въпрос започва представянето на спектакъла „Федра“ на Бойка Велкова с текст на Петър Пламенов, който довечера ще има своята премиера от 19 ч. на сцената на театър „Азарян“ в НДК. Мотивът за Федра е един от най-популярните в античната митология. Вместо да се опира на текстовете на Еврипид или Сенека, екипът на постановката работи по преразказ на мита в ситуацията на съвременния човек. „Митовете затова са живи, защото могат да бъдат разказани през всяко ново време. Европейската култура стъпва върху тези стари митове. Те са във фундамента на нашето културно разбиране.“ – посочи Петър Пламенов в интервю по Джаз ФМ.
В центъра е образът на Федра – жената, която е призвана да изпита крайностите на любовта. „Пред мен стоеше голямото предизвикателство да се опитам да отговоря на въпроса способен ли е съвременният човек на такива големи емоции, на такива крайни чувства.“ – казва авторът на текста Петър Пламенов. Негова отправна точка е вярването на древните гърци, че единствената сила, на която са подвластни и боговете, и хората, е любовта. „Само на нея боговете и хората могат да се противопоставят.“ – извежда той. Чрез образа на Иполит се разглежда опита на човека да се противопостави на силата на любовта, да живее без нея. И се задава въпросът възможно ли е това. „Федра трябва да спаси всички отенъци на любовното чувство. Нещо, което кара човека да изскочи от собствената си кожа и да се срещне с Бога или със саморазрушението.“ – описва контрапункта в темата Петър Пламенов. „Така провокацията е вече налице.“ – заключава той.
Митовете ни дават отговор на най-големите въпроси по начина, по който си ги задаваме в конкретното време. Как звучат те сега според Петър Пламенов? „Човек винаги е подвластен на дълбоките си емоции. Любовта е едно от големите изпитания, защото тя е личностно формираща енергия и през нея постигаме самия смисъл на съществуването. Съвременният човек е станал много високомерен към любовното откровение. Той започва да го мисли не като съдбовно решение на големия екзистенциален въпрос за смисъла на съществуването и превръща другия не в цел на своето битие, а в консуматорска единица. Минаваме през другия, като че ли можем непрекъснато да го заменяме всеки път с нов и нов човек и това да не ни изразходва, от това да не получаваме болка и страдание.“
Затова в пиесата авторът на текста смесва високо със смешно. „По този начин големите идеи се представят през тази особеност на нашия свят, че преди всичко сме егоисти. А когато сме егоисти, винаги бъркаме. Защото егоизмът е съпротива срещу истината на тялото. И когато можем да гледаме великолепието на целия космос и да чуем музиката на космическите сфери, това е възможно само когато не сме втрещени в собствените си звуци вътре в нас. Като личности трябва едновременно да слушаме истината на сърцето си и истината на ума и да успяваме да ги удържаме заедно. А когато изпуснем или едната, или другата – или изгубваме сърдечната истина и ставаме сурови, жестоки и непоколебими, или ставаме прекалено страстни същества, лишени от разум. Всеки от тези два пътя ни въвежда в клопката на страданието.“ – разсъждава Петър Пламенов, когато пише текста за „Федра“. Така чрез образа на главната героиня се търси балансът. „Дали той е възможен, дали сме способни на него и дали все още изобщо на човека му е възможно да вижда хоризонта или непрекъснато се лутаме от една илюзия в друга?“
Петър Пламенов определя като фино режисьорското решение на Бойка Велкова: „Тя предприема много рисков ход – прави реалистични и символистични картини, които се приплъзват между реалността и съновидението. По този начин тя сравнява как човек може да попадне в илюзия, дори когато е в будно състояние, а когато уж е в сън, да се добере до истината, да я открие, тя да го изненада и да се превърне в негово спасение. А всички ние се нуждаем от спасение. И то винаги идва, когато сме способни да го приемем и разберем.“
Много често избираме позицията на страданието, на бляна, на копнежа извън нашия обсег. Алтернативата е да бъдем обичащи. Спектакълът е подкрепен с музиката на Теодосий Спасов. „Той изпълни всички духовни желания, които предявихме с Бойка Велкова към него, и създаде удивителна акустична среда. На старогръцки „федра“ означава „блестяща“, а птицата на Аполон, Бога на Слънцето, е гарванът – за нас – нощна птица. В нашата пиеса има такъв странен контраст между блясък и тъмнина. Музиката на Теодосий успя да го изгради между звънливи ударни инструменти и изключителния дудук, който създава усещане за античност, за извечност, за ситуация отвъд времето. За вечните ценности.“
В ролите са Бойка Велкова, Пламен Манасиев, Петя Силянова, Михаил Сървански и Севар Иванов. „Актьорската работа е много дръзка и смела. Всички артисти подкрепиха много силно режисьорското решение.“ – казва Петър Пламенов. А чрез кинетичните решения на хореографа Филип Миланов той казва, че се постига много интересно вглеждане в образите чрез пластиката. Сценографията и костюмите са на Боряна Бъчварова.
Всички места за премиерата на „Федра“ в театър „Азарян“ на 8 март са разпродадени, а следващото представление е на 22 март. „Обещавам на зрителите да открият тайната, за която пее поетът: „Как се обича красотата? Като се отдадеш на нейната светлина.“ – завърши разговорът ни с Петър Пламенов.
