Тази седмица младата авторка Франческа Ланчини пристига в София, за да представи дебютния си роман "Без токчета". Програмата на посещението й включва среща с нейните читатели на 11 септември (вторник) от 19:00 ч. в книжарница "Книги и ..." на ул. "Фр. Нансен" 37А и на 12 септември (сряда) от 18:00 ч. в книжарница "Хеликон" в "Гранд хотел България", бул. "Цар Освободител" 4. В сряда Франческа беше гост и в ефира на Джаз ФМ. Интервюто на Таня Иванова с Франческа Ланчини можете да чуете тук.
Франческа Ланчини е родена през 1983 г. в Бреша, Италия. Завършила е комуникации, работила е като професионален модел и актриса. Живее в Милано и преподава в Nuova Accademia di Belle Arti, където води курсове за разказвачески техники и писане на сценарии. Снимала се е в "Бандата на Оушън 2" (2004) на Стивън Содърбърг и е била сред водещите на "Сан Ремо" (2006). "Без токчета" е нейният първи роман, излязал на италиански през януари 2011 и преведен първо на български (юли 2012, издателство "Скалино").
За романа: докато работи като модел, София Мартини е в "лоши отношения с егото си". Живее в Милано в един голям апартамент с родителите си и сестра си, но общуването с тях не я предразполага да бъде искрена и да говори за проблемите си, затова при първата възможност, без да предупреди никого освен домашната помощница Хулиета и приятеля книжар Паоло, тя заминава за Маями, където работи за друга модна агенция, а когато иска да избяга и оттам продължава работата си като модел в Барселона, за да се завърне накрая в своя град, намерила отговрите на всичките си въпроси.
През цялото това време в различните градове и в презокеанските полети София потъва в книгите и филмите – резюмирания живот на другите, опитвайки се да избяга от своя, изпълнен с нежелани съмнения и страх от неотложни решения. Запознава се и разговаря с различни хора, съжителства и се сближава с други модели, в Маями е привлечена от американеца Скот, учил в Италия, а в Барселона от бразилския йога-инструктор Фелипе, там се сприятелява с портиера Гонзало и в целия този вихър от събития и емоции, нейната същност е някак встрани, в ролята на наблюдател в една паралелна реалност. Ревютата, срещите, разговорите се случват на "автопилот", сякаш духът на София е отделен от тялото и някак остранен от случващото се. От въртележката на повтарящи се дни и нощи към реалността я връщат образът на Алесандро – нейната сродна душа и имейлите на по-малката й сестра Джиневра, които я държат течение на случващото се у дома, с егоцентричните им родители и обичната домашна помощница Хулиета.
"Без токчета" не е книга за объркания свят на модата, това е книга за желанията, решенията и страховете, за "лабиринта на Аза", за човешкия дух – объркан, бягащ, търсещ и терзаещ се, за една жена, която обикаля света, без токчета и без грим, за да намери себе си. Тя не те оставя без дъх, но изтръгва въздишка на възхищение, заради смелостта от осъзнаването.
