Любов, привидно невъзможна – забранена от властите и отречена от обществото, и въпреки това – случила се и изживяна пълноценно. Щастието, вдъхновило текста на песента „Прошепнати мечти“, показва, че любовта е една и създава шедьоври. Вече 37 години хитът на поета Матей Стоянов и композитора Александър Бръзицов в изпълнението на Камелия Тодорова е символ на радостното отдаване на истинската любов и на постигнатата в напрегнатия градски живот взаимност. При представянето на своето изпълнение на „Прошепнати мечти“ в студиото на bTV Radio Милен Шопов разказа: „Винаги в нея съм усещал нещо, което може да бъде интерпретирано от мъж. Между мен и автора на текста Матей Стоянов се случи среща неслучайна през наш много близък приятел. Той ми разказа много интересни неща за създаването на текста, за това, което е между редовете. Нещо имаше там, което не знаех какво е… Оказа се, че вдъхновението на Матей е била една любов – мъжка любов.“
Летят последните таксита,
изтръпнали от нощния хлад.
И само вятърът ни пита
как заредихме с обич този град.
„Прошепнати мечти“ с красиви думи описва цялото вълшебство на любовта. Когато тя е в нас, просто трябва да я прегърнем: „Всичко си е въпрос на време. Бях във възраст, в която тези неща или само се мислят, или се раждат, или се пропускат. Е, аз не ги пропуснах. Успях да кажа това, което чувствам. В този смисъл – съм доволен.“ – казва днес авторът на текста Матей Стоянов. Той иска да запази в личното си пространство истинската история зад думите в песента – за него е важно те да са успели да предадат любовта…: „Споменът ми е много приятен и много чист. Стремежът ми е да го опазя такъв все още.“ …И да вдъхновят: „Слушателите да открият нещо за себе си – това ми е най-голямата цел. Всеки иска да постигне един по-лесно разбираем език, когато говори за тези неща, и същевременно иска да ги опази – тяхната интимност да се съхрани.“
Но от целувки няма време
да отговорим и затуй мълчим.
А вятърът от нас ще вземе
за свойта песен дъх неповторим.
„Прошепнати мечти“ стана част от усещането за любов на поколенията от тогава насам. Как текстът и музиката са се събрали в тази песен, превърнала се във вечна класика, разказва Матей Стоянов: „Със Сашо работихме заедно, бяхме приятели. Винаги с удоволствие работех с него и смело си оставях думите в неговите ръце, защото знаех, че ще излезе нещо интелигентно и с вкус. Оставих му текста и даже той го бил позабравил, докато не седнал на пианото в по-различно от обичайното настроение. Камелия чула песента и много я харесала. Негов приятел казал: „Това е хит! Страхотен хит!“ Нямахме такива намерения – да ставаме безсмъртни. Всеки си направи своето.“ Матей Стоянов и Александър Бръзицов имат близо 60 песни заедно. „Радвам се, че освен приятелството, създадохме и песни, които са белязани от добър вкус.“ – казва текстописецът.
И няма да пропусне влюбен
да му прошепне нашите мечти,
които може да изгубим,
но аз без тебе и без мене ти.
Думите на „Прошепнати мечти“ споделят специален момент на щастие, който е много личен. Песента докосва хората чрез изпълнението на Камелия Тодорова. С представянето й Матей Стоянов се чувства разбран: „Изпълнението на Камелия бе приятна изненада! Аз я харесвах много, познавах я като джаз певица. Нейната интерпретация много ми допадна. Беше в същата посока, в която аз съм мислил текста. Особено във втората част, тъй като там има едно развитие – тя е успяла да го изгради много добре. Нямаше какво друго, освен да харесам изпълнението… Останах много доволен!“
Учудени ще чуем скоро
това, което крием в този час.
Щастливи, непознати хора
неповторимо ще повтарят с нас...
„Такситата“, както свойски всички наричат тази песен, е свързана и с усещането за любовта в града. Песента показва как истинското общуване между душите е възможно сред бетон. Градът помага с романтика и интимни пространства, с уют и красота. Чрез любовта авторът ги чувства в пълната им сила: „Присъствието на града е преди всичко в откриването на красивото на най-неочаквани места. Тук има повече път за въображението. Едно е красива природна картина, където нещата като че ли са готови и тя подвежда към клишета и към схематични изрази и сравнения. Докато бетонът, който стои край някакво дръвче, вече е друг тип диалог. Това събужда въображението. А особено при влюбените, то е доста изострено и е много склонно да търси красотата на най-неочаквани места – и да я открива освен това. На пръв поглед такситата не са нещо изключително поетично и няма никаква романтика – това е средство за придвижване, даже не винаги приятно. Аз по някакъв начин успях да видя и хубавото в тези неща – и да му се порадвам!“
Всичко, което е в душата и в мечтите, можем да го имаме наяве. „Разбира се!“ – уверява, както ни е казал и чрез „Прошепнати мечти“, Матей Стоянов. Свободни, както ни пожелават последните думи на песента.
Снимка: Евгени Димитров
