Миналата седмица беше обявен тазгодишният носител на Нобелова награда за литература – британският писател от японски произход Казуо Ишигуро. Новината беше посрещната възторжено от хора по цял свят, белязани от романите на Ишигуро, в които се преплитат фантазия и реалност, романи, в които зад сдържания тон на автора се крият пластове от емоции и истини за крехката и уязвима природа на човека. Сред най-известните книги на писателя са „Остатъкът от деня“, „Когато бяхме сираци“, „Никога не ме оставяй“ и др. Любопитното е, че в някои от произведенията му музиката има важна роля и това съвсем не е случайно. Преди да се насочи към художествената литература Казуо има опит като певец и текстописец. През последните 10 г. почитателите на джаза го познават като автор на текстове за песни заради сътрудничеството му с американската вокалистка Стейси Кент. Тя завършва арт колеж в Ню Йорк, но се мести във Великобритания, за да учи музика и през 1997 г. издава първия си албум с джаз стандарти - Close Your Eyes.
Съвместната им история започва в Лондон през 2002 г., когато писателят е поканен да представи 8 любими свои композиции в предаването Desert Island Discs по BBC Radio 4. В интервю за Independent Казуо разказва, че му е отнело векове, за да реши точно кои песни да избере. Той е искал да включи нещо от класическия джаз репертоар в своята селекция, но е предпочел това да не е запис на Били Холидей или Ела Фицджералд. Накрая се спира на изпълнение на Стейси Кент, защото харесва съвременния начин, по който тя интерпретира тези велики теми. По това време Ишигуро вече е бил на концерт на Стейси в северен Лондон и познава първите й два албума.
They Can't Take That Away From Me – версията на Стейси Кент, която Казуо Ишигуро включва в своята селекция за Desert Island Discs. Записът е от албума на вокалистката Let Yourself Go от 1999 г.
Когато Стейси Кент разбира от предаването Desert Island Discs, че Казуо Ишигуро харесва нейната музика, тя вече му е почитателка – чела е книгите му „Безутешният“ и „Остатъкът от деня“. Изненадана и едновременно с това дълбоко трогната от вниманието, Кент решава да изкаже своите благодарности в писмо и така започва тяхната кореспонденция по имейл.
Същата година Стейси и нейната звукозаписна компания отправят молба към Казуо Ишигуро да напише няколко думи за нейния албум с песни на Ричард Роджърс In Love Again и писателят се съгласява. Вокалистката споделя, че думите му са я накарали да се почувства разбрана. „Той говореше за това как пея моите текстове, сякаш съм героиня в роман.“ – казва тя за Independent.
В следващите години те ще се срещат, но все още няма да са толкова близки. Тя ще го кани на свои изяви, ще общуват в гримьорната след нейни концерти, ще обядват заедно от време на време. Преломният момент в отношенията им настъпва, когато съпругът на Стейси – британският саксофонист, продуцент, композитор и аранжор Джим Томлинсън решава да опитат нещо ново със Стейси извън репертоара на Great American Songbook и предлага на Казуо Ишигуро да работят заедно. Идеята е Казуо да пише текстовете, а Джим - музиката. Ишигуро, който вече е имал подобен опит в ранната си младост, е бил очарован, но и притеснен от предложението, защото не е писал текстове за песни от времето, когато е бил 21-годишен.
Waiter, Oh Waiter - песен на тандема Ишигуро/ Томлинсън, написана за Стейси Кент
Един ден тримата се събират и започват да обсъждат как би трябвало да звучи модерната джаз песен, а Стейси се обръща към писателя с голяма молба. Тя признава на Казуо, че книгата му „Никога не ме оставяй“ й се е сторила твърде мрачна. „Тъжните песни не са проблем за мен, но… аз се нуждая от поне малко надежда в тези текстове.“ – заявява тя. Стейси продължава да усеща, че двамата с Ишигуро са свързани по специален начин. И двамата не живеят там, където са родени. И двамата са наясно какво е да бъдеш аутсайдер. „И двамата познавахме усещането от преместването, когато хората напускат своята страна и култура; това те прави уязвим. Той разбираше всичко това и можеше да го прочете в мен, така че започна да пише тези лирични истории за албум, базиран на моя живот с героиня, която пътешества.“ – разказва певицата.
The Ice Hotel - отличената за „Най-добра песен“ в джаз категорията на Международния конкурс за писане на песни
Така се появява проектът Breakfast on the Morning Tram, който е номиниран за „Грами“ и има платинен статус по продажби. Една от песните, която Казуо Ишигуро и Джим Томлинсън пишат за него – Ice Hotel, печели наградата за „Най-добра песен“ в джаз категорията на Международния конкурс за писане на песни (International Songwriting Competition) през 2008 г. Стейси Кент определя съвместната работа с писателя като „Вселена на Казуо, написана точно за мен“ и казва, че нещата между тях се получават „естествено и красиво“.
Сътрудничеството между Стейси Кент и Казуо Ишигуро ще се разгърне в следващите години с още песни на писателя, включени в албумите й Dreamer in Concert и The Changing Lights, а още две композиции на Ишигуро/ Томлинсън ще слушаме в предстоящия албум на вокалистката I Know I Dream, който е записан с голям оркестър и ще бъде на пазара на 20 октомври.
Нова версия на тази песен The Changing Lights (Ишигуро/ Томлинсън) от проекта със същото заглавие е включена в предстоящия албум на Стейси Кент I Know I Dream. Видеото е концертно изпълнение на Стейси по време на ECHO Jazz 2015
Вече 15 г. Стейси Кент и Казуо Ишигуро преплитат своите два свята на музиката и литературата. Днес певицата и писателя са близки приятели, които предпочитат да се срещат в домашна обстановка, да говорят, да похапват и да изпълняват музика заедно – Казуо свири на китара, докато Стейси пее. „Нещото, което най-много ме изненада в Казуо, е това колко е забавен всъщност. Той изглежда доста сух и безизразен. В един момент ме разсмива с глас, но след това се сещам, че това е човекът, който е написал „Никога не ме оставяй“ – книга, която разби сърцето ми и ме накара да страдам в продължение на седмици.“ – казва вокалистката, а Ишигуро коментира тяхната силна връзка така: „В много отношения нейният подход като певица е близък до моя подход като писател: когато я слушам да пее, чувствам, че тя улавя усещането за вътрешния свят на човека. Това е нещото, което ме привлича у нея като писател, тъй като съм свикнал да пиша в първо лице; слушайки това, което някой мисли за себе си, улавяйки боязливото колебание и кратките приливи на ентусиазъм. А много велики певици не правят това.“
На снимката: Стейси Кент със съпруга си Джим Томлинсън и писателя Казуо Ишигуро; източник: фейсбук страницата на вокалистката
