Винаги съм имала усещането, че да слушаш Хърби Хенкок на живо е много специално преживяване. Сега след като имах възможност да присъствам на негов концерт, мога откровено да заявя, че този спомен ще остане завинаги в сърцето ми. Не, не преувеличавам и по-надолу ще разберете защо.
Тази година Хърби отпразнува 70-тия си юбилей и всичко, с което се е захващал напоследък, носи отпечатъка на неговия уникален опит, разгърнат талант и светоусещането на мъдрец. Нямаше как да пренебрегна всичко това, когато на 5 юли се отправих към мястото, където за първи път щях да слушам Хенкок на живо. Мястото не е, което и да е, а истински музикален храм - виенската Опера, която традиционно всяка година става домакин на концерти от програмата на "Джаз фест Виена". Той има репутацията на един от топ фестивалите в света, а вместо да ви описвам богатата му история, само ще кажа, че това беше 20-то издание на събитието.
Операта беше препълнена и това, с което никога не съм се сблъсквала в такава голяма степен на концерт в НДК, например, е чувството за празничност. За нещо голямо, което е намерило своето място, своята публика и своите главни действащи лица. След кратки встъпителни думи на организаторите, от които стана ясно, че сред зрителите е и федералният държавен глава на Австрия, беше време за същинската среща с Хърби Хенкок.
Той е естествен, много харизматичен и въпреки че излъчва респект, от него струи една необяснима топлина, която те обгръща и, която те кара да се чувстваш много комфортно по време на започналото музикално пътешествие. Хърби свали всички възможни прегради още с първото нещо, което каза, слагайки ръка върху някои понаедрели части от тялото си: "С възрастта човек се отпуска малко". Оттук нататък мислиш за Хърби Хенкок като за приятел, като за човек, който е готов да споделя.
Имайки предвид, че актуалното му турне е наречено по същия начин както новия му албум - "The Imagine Project", пред мен стоеше въпросът как Хърби ще представи песните от проекта на живо, защото в записите участват десетки суперзвезди от различни музикални стилове. "Не мога да взема всички тях с мен" - казва Хенкок и ни предупреждава, че в някои от изпълненията ще разчита на новите технологии. Така на сцената с нас се оказват "Лос Лобос", Кононо №1, Ому Сангари и др.
Що се отнася до "реалното" присъствие на артистите, които бяха на сцената с Хенкок, изборът беше повече от любопитен, но и много адекватен, както се оказа в последствие. По-голямата част от вокалните композиции бяха поверени на Кристина Трейн - очарователна певица с много красив глас, която успешно успя да замести Пинк в пиесите, с които започна концерта -"Imagine" на Джон Ленън и "Don"t Give Up" на Питър Гейбриъл. Кристина за съжаление далеч не е толкова атрактивна като поведение и често изненадваше с лека скованост и поне според мен с излишна скромност.
На китарата беше един чудесен артист - Лионел Люке. За него Хърби каза, че е универсален музикант и с лекота изпълнява всякакви стилове. Клавишните бяха поверени на Грег Филингейнс, който бързо очарова публиката, защото пееше великолепно и истински блесна в кавърверсията на "A Change Is Gonna Come". Хенкок се пошегува, че го е чул да пее по време на първата им репетиция и така му е спестил усилията да търси вокалист. На барабаните слушахме един музикант, който е овладял своя инструмент до съвършенство и спокойно можем да кажем, че другото му име е "Мистър професионализъм" - Вини Колаюта. Той по никакъв начин не се опита да изпъкне, но по време на всяка една композиция се усещаше стабилното му присъствие.
Голямата изненада за мен беше изборът на басист. Хърби се беше спрял на едно младо и свежо присъствие - Тал Уилкенфелд. Тя е от Австралия и е едва на 24 години, като вече е свирила с артисти от ранга на Джеф Бек и Чик Къриа. През 2008 г. читателите на Bass Player Magazine я определиха като "Най-вълнуващия млад музикант на годината". Освен инструментални умения Тал демонстрира и вокалния си потенциал в една от пиесите и заслужено се превърна в любимка на публиката.
По време на концерта си във Виена Хърби Хенкок изпълни половината от копозициите в новия си албум "The Imagine Project", включи една песен от проекта, посветен на Джони Митчел, който му донесе награда "Грами" и не пропусна да ни разходи през различни периоди от превръщането на Хенкок в това, което е днес - истинска музикална икона. За наша радост прозвучаха емблематични теми като: "Watermelon Man", "Dolphin Dance", "Maiden Voyage", a по време на биса Операта беше разтърсена от "Chameleon".
Когато удоволствието е пълно, нещата свършват неусетно, но когато говорим за Хърби Хенкок не може и дума да става за край. Защото музиката на Хенкок е неизчерпаема. Една среща на живо е приключила, но както се пее в последния запис от албума "The Imagine Project" - песента продължава...
Изказваме специални благодарности на COMPRESS - Бюро за връзки с град Виена.
Снимка: Виктор Петков
Още негови снимки от събитието можете да разгледате тук.
