Кариерата на българския китарист Христо Вичев, който от години живее в САЩ, търпи забележително развитие, а ние следим всяка нова информация с голямо вълнение. След издаването през пролетта на новия албум на Христо Вичев квартет In Search of Wonders („В търсене на чудеса“), чудесата не закъсняха: проектът беше оценен високо от критиката по целия свят, статии за албума бяха публикувани в престижни издания като Downbeat и Jazziz, името на Христо все по-често се споменава до това на Пат Матини, а публиката приветства групата в пълни зали и клубове. Наскоро Христо се завърна от турне в Азия, където беше посрещнат от хилядна аудитория, а енергията на изявите му наподобяваше концертите на рок звезда. Но ние добре знаем, че зад тези „чудеса“ стоят вдъхновяващ талант, години упорита работа и личността на един много светъл, фин и чувствителен артист. Неслучайно някои от критиците правят паралел между въздействието на музиката на Христо и импресионизма във визуалното изкуство. Днес в нашата поредица с гледни точки за джаза Христо Вичев „рисува“ съвременна картина на любимия ни жанр, картина, част от която е самият той като едно от най-вълнуващите нови имена в модерната джаз китара.
Джазът е начин на комуникация и чувството за свобода в музиката. Той е най-универсалният и естествен език, който представя един много искрен, уравновесен и същевременно прогресивен начин на мислене и виждане не само в света на изкуството, но и във всички сфери на обществото.
За мен той е музиката, която наистина предразполага един артист да се докосне и стигне до дълбините на своето светоусещане и до своя творчески извор, и по един откровен начин да предаде тези послания на своята публика.
Усещането ми за джаза е като за едно гостоприемно място, където всички са добре дошли и където гласът на всеки един участник се чува наравно, допринасяйки за обогатяването и разгръщането на цялото послание. Идеята и насоката на това изкуство в модерния му смисъл е да насърчава едно зряло и уравновесено общество, където всеки може да сподели своята история, и където всеки се грижи за неговото развитие и благоденствие.
Независимо от коя част на света идваш тази музика ни свързва на най-инстинктивно и дълбоко ниво. Дава на всеки творец една врата, една невероятна възможност, чрез която да бъде истински и да открие себе си чрез изразяването на най-човешките чувства и емоции: любов, страдание, стремеж за вътрешно израстване. За мен няма друг стил музика, който толкова естествено те оставя да бъдеш себе си. Вярвам също така, че и въздейства на слушателя по този начин. Това е музика, която е безкомпромисна, без съображения и без извинения. Получаваш я така, както излиза от артиста.
Много хора слагат джаза в категорията музика за музикантите, но това не е така. Според мен няма как човек, който независимо от музикалната си култура и образование, поставен в средата на едно истинско и непринудено изпълнение, да остане безпристрастен, да не усети как всяка клетка в неговото тяло започва да вибрира с универсалния ритъм и да не бъде поне малко докоснат от посланието.
Що се отнася до бизнес страната на музикалната индустрия, има една поговорка, която в прав текст гласи: не знаеш какво ти харесва, а харесваш това, което познаваш. Или иначе казано в продукциите за широката публика много често се изтъкват преходни и полуфабрикатни произведения, които носят бързи печалби за продуцентските къщи, а това води до масовото предлагане и разпространение на този тип изкуство. Джазът от своя страна изпада извън радара на масмедиите и това го прави труден за откриване и по-дълбоко опознаване. Ето защо за много хора джазът е невидим, но за всички други, които са наистина жадни и търсят да се докоснат до най-наситения вкус и цвят, за тях тази музика е по-жива от всякога. А добрата новина е, че днес всичко е по-достъпно. По-осъществимо е пътуването, по-лесно е общуването, както е и възможен достъпът до информация.
За мен лично джазът никога не е бил и толкова цветен колкото сега. Живеем във време на изкуството. Днес езикът на джаза е оцветен от източни музикални елементи, от фолклорни и етно мотиви, от рок, метъл, рап, кънтри, американа, ню ейдж, диско, хип-хоп, класическа и латино музика. Не само това, но звуците и тоналните нюанси на различните инструменти, на които джаз музикантите изразяват своето изкуство в сегашно време, са толкова богати и разнообразни, че за мен няма по-пъстра и вдъхновяваща музика!
А най-хубавото е, че тепърва остават безброй хоризонти за откриване, съпреживяване и споделяне на любовта към джаза!
Христо Вичев
http://www.hristovitchev.com
Фотография: Don Barnes
Разговора на Таня Иванова с Христо Вичев, в който обсъждат есето му, може да чуете чрез бутона „Аудио“. Предишните текстове от поредицата с гледни точки за джаза днес, които сме публикували, са на Андрония Попова - Рони, Петър Славов, Белослава, Христо Йоцов и на театралното семейство Мая Новоселска и Теди Москов.
