Музикантите са съавтори на пиесите, реагират на случващото се в средата около тях и се събират в посоката, която водачът задава – Васил Хаджигрудев единствен у нас използва похвата на символното дирижиране в сформирания от него „Хаджиоркестър“. Репертоарът е от стари градски песни, които творците пресъздават в атмосфера на осмислена свобода. В разширен състав формацията ще запише на видео свой концерт утре от 19 ч. в Литературен клуб „Перото“ в НДК. Проектът се осъществява с подкрепата на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“.
Със символното дирижиране музикантите не са интерпретатори и посредници на музиката, а са самата музика. „Реално конкретният музикален материал е лист с мелодия и акорди. Аз им подавам знаци с ръце, които музикално означават различни неща, но те са свободни да ги интерпретират по начин, по който решат. Те са също толкова композитори на момента, колкото и аз, дори в по-голяма степен. Не мога да им кажа кои ноти да използват, в какъв стил, как да интерпретират – това е тяхно решение.“ – разказва за спецификата на похвата Васил Хаджигрудев.
На концерта за записа утре музиката ще се сътворява на момента от оркестър от 11 души с диригент Васил Хаджигрудев: Любо Цанев – пиано, Тодор Бакърджиев – тромпет, Стефан Здравевски – алт саксофон, Арнау Гарофе – тенор саксофон, Живко Василев – кавал, Стефан Горанов – барабани, Стоил Иванов – перкусии, Александър Логозаров и Димитър Благоев – китара, Борислав Илиев – тамбура, Светлин Стайков – контрабас.
Основа на раждането на музиката в активен контакт със средата са старите градски песни. „Седем години живях в различни държави и винаги съм се занимавал със свободно композиране и импровизационна музика. Тук ми липсваше това и реших да направя проект с повече хора. Дадох си сметка, че може би тази музика е твърде абстрактна. Затова реших да комбинирам с традиционното – старата градска песен. Така че свирим стари градски песни, съвсем леко аранжирани, и използваме похвата на символното дирижиране.“ – разказва лидерът Васил Хаджигрудев.
Сред популярните преди десетилетия песни, които сега чуваме наново, са „Твоите очи“ от Йосиф Цанков, „В малката сладкарница“ на Надя Сотирова, „Белокаменна чешма“ и „Вечна тайна е любовта“ на Аспарух Лешников, „Славейче тъжно пропя“ на Алберт Пинкас.
Вече подготвили голям репертоар и желаещи да документират постигнатото досега, за да насърчат последователи, музикантите решават, че не албум, а видеозапис на концерт ще е най-добрият начин за запазване на тяхната необикновена музика на осмислената свобода. И за връщане на сцената на образци от нашата колективна памет: „Надявам се и други музиканти да се вдъхновят и да започнат да смесват различни стилове с импровизация и с пиеси от историята на българската музика. Много е важно да имаме културна памет. Тези песни ми носят дълбочина и смисъл. Те отварят съзнанието ти, че през 20-те и 30-те години у нас е имало богат музикален живот и той е бил интересен. Това ме обогатява и ми носи надежда.“
Тази музика идва със своето специфично звучене – тя е създадена в уважение към самата нея и е предназначена за връзка с публиката – без преднамереност и самоцелност. Така тя ни учи да живеем във времето си и да сме в непрекъснат контакт с нашата средата, да реагираме адекватно на това, което се случва в нея. И тъй като това е в основата на диригентския подход на Васил Хаджигрудев, чрез него и съмишлениците му тази музика идва у дома.
Интервюто на Светослав Николов с Васил Хаджигрудев от предаването „Джаз ден“ на 20 ноември можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
