На 8 ноември Грегъри Портър беше в Берлин за участие в събитието DRIVE. Volkswagen Group Forum, а ден след това в германската столица беше удостоен с Наградата за мъж на годината на списанието GQ в категорията за „Музика“. Отличията бяха връчени в Komische Oper. Volkswagen Group, които имат сериозна корпоративна политика в подкрепа на изкуството и културата, поканиха Грегъри Портър за поредица от кратки интервюта. По-долу публикуваме на български език това, което споделя вокалистът, а кратките видео срещи с него можете да гледате тук.
За моментите преди концерт
Музиката за мен означава красота, преди всичко емоция и общуване, общуване, свързано с нашите истории – кои сме ние, къде се намираме, каква е средата, която ни заобикаля. Едно от нещата, което се случва с мен – винаги звучи някакъв ритъм в главата ми. Понякога хората се приближават, а аз изглеждам така (тук показва как се поклаща). Наоколо не звучи музика, това е нещо, което се случва в главата ми. Не мога да избягам от него, а и не искам да го правя. Все още изпитвам напрежение по време на подготовката преди концерт. Има я енергията на очакването, а понякога го има и артистичното нетърпение. Не следвам никакви правила – преди излизане пред публика не стоя на тихо в тъмна стая. Опитвам се да общувам, да разговарям с хората, опитвам се да взема успокояващата енергия от гримьорната и да пренеса това ниво на комфорт с мен на сцената, където има 2-3-5000 души, които те очакват, за да общуваш с тях.
Грегъри Портър участва в DRIVE. Volkswagen Group Forum; източник: фейсбук страницата Volkswagen Group - Culture
За кариерата си
Винаги съм искал да пея, но не бях сигурен, че ще имам кариера. Това изглеждаше като нещо космическо за мен. Представете си - хиляди хора са в очакване на един човек да пее на сцената. Това се случва и можеш да го правиш по целия свят. Аз съм възпитаван в скромност. Мантрата на майка ми беше – смири се и ще се въздигнеш. Издигни се и ще бъдеш принизен. Затова идеята, че съм достатъчно велик и има хиляди хора, които идват да чуят моето шоу, е нещо, което звучи невероятно. Но това се случва и то е органично. Публиката е тук и аз имам кариера, която ми дава възможност да пътувам по света. По някакъв начин изживявам мечта, която не съм знаел, че имам. Разбирате ли какво искам да кажа? Говоря за нещо отвъд мечтата. Мечтата беше просто да имам възможност да работя. Да пея някъде. Срещу заплащане или не. Да, това се превърна в нещо много по-голямо.
Грегъри Портър пристига на Наградите за мъж на годината на списанието GQ, където беше отличен в категорията за „Музика“; източник: Volkswagen Group - Culture
За стила
Мисля, че стилът ми се разви по същия начин както моята музика. Осъзнах, че каквото правя с личен отпечатък и решенията, които взимам, базирани на нещата, в които вярвам, се превръщат в нещо оригинално. Говоря за смесването на цветове, епохи, за комбинирането на винтидж вратовръзка с нов костюм. Ако правиш подобни неща, те накрая се превръщат в твой собствен стил. Моят дядо носеше велурени боти с връзки, бейзболна шапка и раиран костюм от три части, добре изработени. Той имаше този уникален стил, който не се влияеше от модата. Това беше нещо негово. Впечатлявам се, когато притежаваш собствен стил. Винаги се оглеждам за нещо добре изработено, по възможност от друга епоха.
Обложката на новия албум на Грегъри Портър Nat “King” Cole & Me
За влиянието на Нат Кинг Коул
Музиката на Нат Кинг Коул е с мен още от началото на разбирането ми за музика. Изпълнявах госпъл в църквата, когато бях 4 или 5-годишен. Бил съм на 5 или 6 г., когато за първи път чух Нат Кинг Коул. Това, което ме грабна най-силно, е емоцията, която поднася той. И това е нещо, което оказа влияние на музиката ми. Надявам се, че моят принос към музиката стилистично е да влагам житейския си опит. Същото е като да се облечеш с нещо. Ако носиш елек, който е изработен за дядо ти, никой няма да бъде със същата дреха, когато отидеш в клуб, където и да отидеш. Същото е и с музиката, ако вложиш в нея нещо, което е уникално твое – може би историята на семейството ти, може би влиянията на твоите корени… опитайте се да вложите нещо уникално в музиката си. Както Нат Кинг Коул оказа влияние върху мен за това да пея с емоция, така се надявам, че преди всичко вдъхновявам хората да изпитват различни усещания, още преди да обърна внимание на техническия аспект на песента.
На основната снимка: Грегъри Портър на сцената, а на екрана зад него – Нат Кинг Коул; източник: фейсбук страницата на Грегъри
