„Грамофонната плоча в най-голяма степен и с най-голяма пълнота изразява музиката, тя е книгата на музиката.“ – казва Явор Ганчев от „Дюкян меломан“ в интервю за Джаз ФМ радио и обяснява: „Така както книгите няма да престанат да съществуват във вида, в който ги има, така както електронните книги няма да заместят хартиените, така и дигиталната музика ще съществува паралелно с грамофонните плочи, защото плочите в пълнота изразяват музиката чрез всички сетива, които имаме. Музиката не влиза само през ушите – тя влиза през очите, ръцете, а понякога и през вкуса, колкото и смешно да звучи, защото има асоциации, свързващи музика и кулинария. В края на краищата музиката влиза през сърцето. Грамофонната плоча услужливо поднася възможности за всички сетива много повече, от който и да е друг носител.“
През октомври по идея на Явор Ганчев и Маргарита Борисова от „Дюкян меломан“ в столичния Cush.BAR се проведе изложбата „Дизайн на грамофонни джаз плочи '54-63“. От днес тя получава своето виртуално продължение в сайта на Джаз ФМ. По-долу може да разгледате селекцията на Явор и Маргарита, както и да прочетете техните текстове, в които разказват повече за естетиката в дизайна и оформлението на грамофонните плочи.
През 50-те и 60-те години на ХХ в. джазът става разпознаваема част от американската култура. За това допринасят най-вече бибоп експериментите на Чарли Паркър, Дизи Гилеспи и другите музиканти, които свирят по клубовете в Ню Йорк през 40-те и променят радикално музикалната форма на жанра. Музиката им придобива широка популярност благодарение на разпространението на звукозаписите през 50-те г., когато се налага дългосвирещият формат на грамофонната плоча. Днес възприятието на класическия период на джаза е неотделимо от образа на 12-инчовата плоча и графичното послание, което тя носи.
Автор на кориците (горе) - Алекс Стейнуейс, долу – Джим Флора
Но грамофонната плоча не се е родила с графична корица. До 1939 г. плочите са се продавали в плик от кафява хартия. Графичните корици са измислени от Алекс Стейнуейс, който е назначен като артистичен директор на „Колумбия“ през 1939 г. Стейнуейс прави графичния дизайн на няколко хиляди обложки преди да напусне в началото на 50-те г. Той обикновено прави дизайна сам, но също така разчита и на други художници и илюстратори като Робърт Джоунс - един от първите, които започват да използват фотографии в оформлението на кориците, както и Джим Флора, който прави дизайна на обложките на джаз записите на RCA Victor и е автор на едни от най-оригиналните илюстрации, изпълнени със сюрреалистично чувство за хумор.
През 1954 г. Columbia Records наема С. Нийл Фуджита за артистичен директор и така той става първият графичен дизайнер от азиатско-американски произход в историята на звукозаписната индустрия на този пост. Към 1956 г. лейбълът е привлякъл и сключил договори с артисти като Майлс Дейвис, Чарлз Мингъс, Дейв Брубек и Арт Блеки и Фуджита е изправен пред предизвикателството да открие визуалния стил, който да подхожда на тяхната музика. За целта използва два източника - фотографии и своите собствени рисунки. Фуджита внася модерната чувствителност в дизайна в обложките на албумите, като добавя и типографията като неразделна част от добрия дизайн.
Дейвид Стоун Мартин, силно повлиян от художника Бен Шан, създава повечето корици за албумите, издавани от лейбълите на Норман Гранц - Clef, Norgran и Verve. До 1950 г. Мартин е илюстрирал повече от 100 обложки за Гранц и други клиенти. Рисунъкът му е свободна линия, която предполага нервната енергия на джаз соло. Понякога включва свои собственоръчно изписани заглавия в композициите си, докато в други случаи рисунките се допълват от типография. Макар че повечето от кориците му са реалистични, Мартин понякога проектира по-концептуални такива с фрагменти от изображения на музикант или инструменти в единна композиция.
Автор на двете корици на горния ред - Том Ханан, на долния ред - Езмънд Едуардс
Prestige и Blue Note са две успешни джаз издателства, които вместо на рисунки наблягат на фотографски и типографски корици. През 1956 г. Том Ханан започва да прави много от кориците на Prestige и за първи път постига последователна визуална идентичност. Работи с фотографии, но има развито чувство за типография и балансира снимките с добре подбран и разположен шрифт, което води до постигане на силна композиция.
Друг артистичен директор на Prestige е Езмънд Едуардс, който се присъединява към лейбъла като фотограф, но работи и като продуцент. Едуардс е един от малкото афроамериканци, които фотографират или правят дизайн на джаз албуми през 50-те и 60-те години, като създава редица силни обложки, някои от които са на албуми на Джон Колтрейн.
Издателството Blue Note е създадено през 1939 г. от Алфред Лайън, а Франсис Уолф, емигрант от Германия, се присъединява към компанията няколко години по-късно. Уолф е търговски фотограф в Германия и продължава и тук да снима звукозаписните сесии за Blue Note, макар че основно се е занимавал с бизнес страната на нещата. През 1955 г. Blue Note наема Рийд Майлс като дизайнер и до напускането му, дванайсет години по-късно, той създава над 500 корици за лейбъла, много от които са забележителни заради новаторската употреба на типографията като неотделима част от дизайна на корицата.
Рийд Майлс показва едно от най-великите и най-смели неща, които ни носят модернистите - как да предадем едно послание или идея по въздействащ и прост начин, без да се изкушаваме посланието да бъде самият дизайн. Друга характерна черта на неговите корици е, че типографията, цветът и фотографиите са в хармония и се допълват взаимно. Майлс е достатъчно умен, за да знае кога да даде възможност фантастичната фотография на Франсис Уолф да блесне. Но когато типографията иска да заеме централна позиция, фотографията ще допусне това, отдръпната в ъгъла, а цветът ще изиграе обединяващата роля. Все пак това, което вълнува най-много при него, е типографията. След като видите достатъчно много от кориците, които е направил, може да започнете да разпознавате безпогрешно неговия почерк. Типографията винаги е добре подредена с подравнени вертикално, но деликатно букви и винаги има визуален поток, който леко води очите.
