На 31 декември се навършва точно една година от смъртта на Натали Коул. Голямата певица почина на 65-годишна възраст след сериозни здравословни проблеми. През септември в Hollywood Bowl се проведе концерт в памет на чернокожите легендарни дами в музиката - Лина Хорн, Ърта Кит, Дайна Уошингтън и Натали Коул. В първата част – трибют за Коул, наречен Sing the Truth („Да изпееш истината“), се включиха Пати Остин, Ди Ди Бриджуотър, Джудит Хил, Ледиси, Фреди Коул и Тери Лин Карингтън. По повод концерта А. Скот Галоуей – музикален редактор в The Urban Music Scene, разговаря с някои от участниците в събитието. Днес публикуваме спомените на вокалистката Ди Ди Бриджуотър и барабанистката Тери Лин Карингтън, а след няколко дни очаквайте споделеното от Пати Остин и чичото на Натали – Фреди Коул.
Когато Натали се появи с This Will Be и Inseperable през 1975 г., се радвах за нея. Намирах за чудесно, че Нат има дъщеря, която пее и то добре, беше хубава и със собствен успех. Обичах песните и нещата, които правеше по-късно като Pink Cadillac. След това, когато настъпи вторият период в кариерата й, в който изпълняваше песни на баща си в албума Unforgettable, си помислих, че е невероятно как подхожда към репертоара на Нат – доста по-авантюристично от нещата, които беше правила преди това.
Запознах се с Натали набързо в един италиански ресторант в Лос Анджелис по времето, когато миксирах албума си Dear Ella (отличен с награда „Грами“ през 1997 г. за „Най-добро вокално джаз изпълнение“ ). Обядвах с инженера Ал Шмит, тя също беше в ресторанта. Натали беше много изискана. Не съм си давала сметка колко е висока. И двете възхвалявахме работата на Ал, но това беше всичко. Не се срещнахме отново. Двете с нея живеехме в различни светове…
Любопитно е, че съм се срещала два пъти с майка й Мария, защото тя беше добра приятелка на Нанси Уилсън. Когато отидох да слушам Нанси в Scullers в Бостън, се запознах с Мария. А когато бях в Ню Йорк, няколко пъти видях сестрата на Натали - Каръл, това беше по времето, когато излезе хитът This Will Be. Но винаги съм имала представа какво се случва с Натали – от нейната книга, телевизионния филм за живота й и всички тези неща.
Когато внезапно почина миналата година, почувствах, че е трябвало да й се обърне повече внимание, да направим нещо повече за нея. Бях като зашеметена.
Тери Лин Карингтън с Натали Коул
Леля ми ме заведе на концерт на Натали Коул в една зала в центъра на Бостън, когато бях дете – през 1978 или 1979 г., и ми каза: „След това ще отидем зад кулисите, за да се запознаеш с нея.“ Срамувах се, но когато леля спомена на Натали, че вече съм свирила на барабани с няколко големи музиканти, тя погледна надолу и отвърна: „О, така ли?“ Натали прояви интерес към мен, но не я видях отново, докато не навърших 23 г. Вече имах издаден албум (Real Life Story от каталога на Verve Forecast) и тогава записахме нещо заедно в Capitol Studio. Натали Коул всъщност ме покани да свиря на барабани на турнето й Unforgettable, но вече бях ангажирана с гигове на Стан Гетц, а след това и на Хърби Хенкок.
Да бъда на турне с Натали Коул е едно от нещата, които винаги съм искала да направя, поканиха ме, но пропуснах възможността… Направихме едно шоу с нея мисля, че в Tobago, с музикалния директор Грег Филингейнс.
Нещото, което привлече вниманието ми към нея, е, когато изпя песента Lucy in the Sky with Diamonds от нейния двоен албум Natalie…Live! (издаден от Capitol през 1978 г.). Аз така или иначе съм голям фен на „Бийтълс“, но наистина обичам именно тази версия на песента. Винаги са ме привличали концертните звукозаписи. Те те карат да се чувстваш все едно си там. Знаех всички хитове на Натали, които излъчваха по радиото, но този албум ме направи голям фен.
Най-дълбокият контакт, който имам с Натали, е нейният последен запис, включен в моя албум The Mosaic Project: Love and Soul. Натали пее в първата песен, мой аранжимент на Come Sunday, композиция на Дюк Елингтън. Подгрявах Натали по време на неин концерт на North Sea Jazz Festival в Холандия и тогава й споделих, че искам тя да я изпее. Натали ми каза, че обича тази песен и обеща да я изпълни. Едно друго нещо, което харесвах в нея, беше това, че подкрепяше жените инструменталисти. Тя имаше две жени музикални директори: Линда Уилямс (сега Азиза Милър) и Гейл Дедрик.
Спомням си звукозаписната сесия на Come Sunday толкова ясно. Въпросния ден Натали не се чувстваше особено добре. Тя пристигна в студиото в западен Лос Анджелис болна от грип, дойде, защото наистина искаше да направи записа. Натали даваше всичко за музиката. Моят аранжимент на Come Sunday беше много по-различен от този, който тя познаваше, но въпреки това й хареса. Тя имаше своите идеи. Аз имах моите. Ние ги обединихме и нещата се получиха. Направихме албумна версия и ремикс. Когато приключи, тя каза: „Не знам дали ще ти свърши работа.“, но се получи красиво. Не мога да повярвам, че Натали дойде, въпреки че се чувстваше толкова зле. Това говори за етиката й на работа: нейната отдаденост, за това как държеше на думата си, когато каже, че ще направи нещо. Това свидетелства и за нейната артистичност - разбира се, аз не плащах купища пари. Има заснето видео с мен и Натали в студиото заради рекламната кампания около диска, видео, за което тя се върна, за да синхронизираме нейната част. Беше невероятно преживяване да работя с нея. Тя е една от най-големите.
Превод: Анна Бораджиева
Източник на снимките в публикацията: фейсбук профилите на музикантите
