Как джазът днес намира своя път като собствено развитие и как проправя пътеката си към публиката, изграждайки ново усещане за света у почитателите си? Български джаз музиканти, работещи у нас и в чужбина, разказват за връзката си с тази музика и за перспективите на жанра, към който допринасят със своята работа. Това са музиканти, които имат опит в малки клубове и на големи сцени, които смесват джаз с други стилове, преподават, работят с деца, развиват културния живот у нас с организирането на събития… Андрония Попова – Рони, Антони Дончев, Белослава, Венци Благоев, Мирослава Кацарова, Петър Славов, Хилда Казасян, Христо Вичев и Христо Йоцов (по азбучен ред) са сред авторите на есета, които предстои да публикуваме на сайта ни Jazzfm.bg и да представим в ефира на Джаз ФМ радио. Към инициативата приобщаваме и двама големи приятели на джаз музиката, които в театралното си творчество често се докосват до нея чрез езика на импровизацията – Мая Новоселска и Теди Москов. Началото ще поставим на 17 септември, когато отбелязваме 15 години от старта ни в ефир с най-доброто от традицията и най-новото в джаз, блус, фънк и соул музиката.
Христо Йоцов пише за джаза като наслада и като удоволствие от тази игра с приятели-съмишленици. „Ето това мисля, че е джазът днес – възможност да си различен, индивидуален, забележим в джунглата на музикалния хаос сред който живеем. Защото, ако няма наслада и споделяне, музиката, според мен, губи своя смисъл.“ – казва музикантът. С неговото есе тази събота ще поставим началото на инициативата.
Живеещият в САЩ китарист Христо Вичев гледа към безброй хоризонти за откриване, съпреживяване и споделяне на любовта към джаза. Той описва жанра като музика, която е безкомпромисна, без съображения и без извинения – и това я отличава на фона на шума на масовата музика, създадена за лесна консумация. „Според мен няма как човек, който независимо от музикалната си култура и образование, поставен в средата на едно истинско и непринудено изпълнение, да остане безпристрастен, да не усети как всяка клетка в неговото тяло започва да вибрира с универсалния ритъм и да не бъде поне малко докоснат от посланието.“ – пише той в своето есе.
За устойчивостта на джаза в нездравословната среда на популярната хитова музика пише и басистът Петър Славов: „Хубава музика продължава да се създава и да се свири всеки ден. По-малко хора й обръщат внимание, но тя не остава незабелязана. А щом има кой да я забележи, тя има значение. В наши дни всички процеси протичат по-бързо от когато и да е било в историята. Затова горещо се надявам и сегашното анти-културно „средновековие“ да свърши скоро.“
С вярата, надеждата и любовта на музикантите, свързани с джаза, ще ви запознаваме на сайта ни и в ефир през следващите месеци. Поредицата от есета за джаза днес е един от празничните акценти, с които ще отбележим 15 години в ефир на 17 септември – Ден на София и празник на вярата, надеждата и любовта.