„Животът е низ от веселие, сватби, раздели, битки, войни, трагедии, смърт и безкрайно много радост. Всички трудности можем да преодолеем заедно. Можем да живеем безкрайно щастливо, ако сме заедно.“ – с това послание идва постановката на балета „Гето“, с която Държавна опера – Стара Загора гостува на 29 май от 19 ч. на сцената на Националния музикален театър в София. Идеята за общност, която винаги може да ни подкрепи в момент на изпитание и да увеличи радостта ни, когато сме щастливи, формулира ръководителят на балета Силвия Томова в интервю по Джаз ФМ.
Марио Пиаца създава „Гето“ за Teatro Massimo, Палермо. Той прави за първи път постановката у нас на сцената на Софийската опера и балет през 2002 г., когато Силвия Томова е негов асистент. Възторгът от спектакъла е придружен от многобройни награди. Сега възстановка прави неговият асистент Людовик Парти, който е репетитор на балета на Държавна опера – Стара Загора. „Пиаца гледа нашата международна трупа и я прецени като най-подходяща да продължи живота на това произведение.“ – посочи Силвия Томова. В балета на Старозагорската опера танцуват артисти от 11 националности.
Новата постановка на „Гето“ следва същата сюжетна линия, но музикално и хореографски спектакълът е много различен. Музиката е колаж от клезмер, химна на ромите „Джелем, джелем“, композиции на Горан Брегович и други пиеси – всички те свързани с различни етноси. „Много добре подредена музика, много интензивно развитие на сюжета, чудна хореография и отлично изпълнение на трупата.“ – описа постановката Силвия Томова.
Солисти са Анелия Димитрова (Сара), носителка на „Кристална лира“ в категория „Млад изпълнител“ (2018 г.), Паскуале Казелли (Давид), Томоки Ишиго (Главният равин) и Ромина Славова (Душата). Днес Анелия Димитрова получи грамота от Министерството на културата за своя принос за развитие на българската култура.
„Всички работиха с много голямо удоволствие. Тези деца от толкова различни страни по света научиха много история – как са спасени евреите в България. Те съпреживяха опасността и спасението, тъй като трябваше да изиграят емоционално тези роли, научиха какво е трагедия и и какво е радост след нея. Това е за тях голям урок и огромен опит.“ – описа отпечатъка върху артистите Силвия Томова.
„Гето“ е съвременна притча за гоненнията на евреите. Балетът е разположен в три сцени. Първата – еврейската сватба, представя главните действащи лица – младоженците (Той и Тя), Главният равин, както и няколко различни ансамблови групи – четири млади двойки – момчета и момичета, женски кордебалет и група на уважаваните възрастни евреи. Създава се усещането за патриархално общество, където за всеки има място и всички са добре дошли. Но не за дълго. Мъжете свалят ризите си и тръгват в неизвестна посока. Жените остават сами. Пластичните фигурни композиции напомнят Стената на плача, камарите от трупове в газовите камери, страданията от самотата и липсата на общността. Третата част възстановява прекъснатата сватба. Основен двигател на действието е Главният равин, който загръща солиста в изоставената му риза и го връща обратно в изоставения бащин дом, в общността, където винаги е добре приет. Символичният образ на Душата извежда балетния спектакъл в сферата на метафората и обобщенията – на съхранената духовност и продължението на живота.
Творбата олицетворява мечтата на всяка малцинствена група, преследвана и потискана заради етническата си принадлежност, сексуална ориентация или религиозно вярване, да излезе от изолацията, в която е притисната, и да постигне желаната свобода посредством музиката – общото наследство на човечеството. Гетото тук е символ на всякаква дискриминация. Главните герои Давид, Сара и Главният равин интерпретират живота в колоритен, поразителен калейдоскоп от чувства и страсти: от брачната любов, сватбата, традициите и празненствата до отчаянието, депортацията и трагедията на Холокоста. Героят разказвач, чието име се превежда от иврит като „Надежда“, разказва за силата, вярата и възраждането на народа на Израел.
В тази постановка гетото не се възприема като място на изолация и болка, а като търсене на диалог с уважение към социалните и културни различия. „Отправната точка при изграждането на този спектакъл беше необходимостта да се изправим пред въпросите за отхвърлянето и изгнанието чрез изследване на гетата, реални и виртуални, които се раждат от страха, натрупан от недоверието. Еврейското гето представлява концентрирана общност от хора със своята историческа памет, включително музиката клезмер и циганските напеви. Двойката младоженци е емблема на бъдещото развитие на общността. В творбата се смесват хумор и страх, болка и усмивка в осъзнаване на това, че има надежда, която ще даде необходимата сила за преодоляване на всички пречки, когато сме заедно. Това е танцувална картина на нормалния живот и на познанието, послание за мир и свобода.“ – казва авторът Марио Пиаца.
Символът в „Гето“ се носи от песента „Надежда“, която е лайтмотив в постановката и се изпълнява на живо от оперната прима на Старозагорската опера Офелия Христова и цигуларя Румен Какамъков. „Надежда винаги има и трябва да я пренасяме във времето от поколение на поколение, да се радваме на всеки миг, сега, да се обичаме безкрайно много.“ – коментира отзвука на спектакъла у зрителя Силвия Томова.
Сценичната визия е вдъхновена от поетичната живопис и от цветовете на Марк Шагал. Сценографията е на художника Тодор Демеров, а костюмите са дело на Мария Христова.
За „Гето“ роденият в Канада Марио Пиаца получава наградата за изящни изкуства от Европейската еврейска асоциация в Лондон. През 2018 г. той е удостоен с престижното звание „Кавалер на Република Италия“, връчено му от президента Серджо Матарела.
Снимки: Георги Петков, Държавна опера – Стара Загора
