Един кадър понякога е цяла история и винаги е целият човек. Той гледа със загадъчна, благородна усмивка – това е фотографът Йордан Йорданов – Юри на снимката на крилото на корица на романизираната биография „И додето се раждат лъчите“.
Фотографията е послание, което предполага достъпност, бърз и недвусмислен прочит, известна символика, лаконичност„Той е бил изключително искрен човек – и във фотографиите си, и в отношенията си с хората.“ – казва авторът на „И додето се раждат лъчите“ Георги Караманев, заместник-главен редактор на сп. „Осем“. Журналистът се среща с последната съпруга на Йордан Йорданов – Юри за материал за изданието и се връща в офиса, решил да опише живота на фотографа в книга. „Спечели ме неговото страхотно умение от една снимка да прави цяла история.“ – казва Караманев при представянето на романа в ефира на bTV Radio. В създаването на „И додето се раждат лъчите“ му помага журналистката в сп. „Осем“ Ива Тодорова, която е редактор на книгата.
 |  |
 |  |
Те позират естествени, спокойни, че Юри истински ще ги изрази: Камелия Тодорова, Невена Коканова, Велко Кънев, Ваня Цветкова, Вълчо Камарашев, Тодор Колев и Златю Бояджиев са сред творците пред неговия фотоапарат.
 |  |
Цялата им изразителност се съдържа в един миг – на щракването на механизма. Устройството не е без душа, защото го държи човек с богата душевност: Йордан Йорданов – Юри, дълги години официалният фотограф на сп. „Лада“. От страниците на българската модна библия той влиза в света на затворниците. За него те не са по-различни от популярните лица – всеки един от нас е ценен като човек, важен като личност.
Такива са заснетите в гръб възрастни жени, за които разбираш, че за първи път виждат морето…
… Суровият мъж в селската пивница, старостилец, за който усещаш колко надалеч държи чуждия свят и има своята опора в корените…
Думи и образи – достатъчно е някой да почне да ги повтаря и се надупчват като швейцарско сирене...… Ромите: вечно на път, винаги изтерзани, постоянно неглижирани, но никога изоставени...
… Девойката на поляната със стадото овце зад нея – два свързани в миналото свята опитват отново да се открият...
Толкова истории си отиват неразказани...Снимките на Юри заживяват нов живот в тази книга, на специалната фейсбук страница и в предстоящ албум: „За какъвто той е мечтаел и какъвто заслужава.“ – казва Георги Караманев.
„Изпитвам нужда да показвам, не да разказвам“Защото добре познат у нас и признат по света, Йордан Йорданов – Юри умира в самота и нищета преди седем години. „И додето се раждат лъчите“ е възкресяването на неговото изкуство, създадено от машината и човека, когато са били слети в едно духовно цяло.
Човек понякога трябва да бъде провокиран, да излезе от себе си, за да покаже лицето си истинскоМайстор и в живота, за Юри доц. Георги Лозанов разказва историята как обичал да предизвиква посетителите на кръчмата „Стадион“ в центъра на София, срещу паметника на Патриарх Евтимий. Имал навика да носи със себе си люти чушки и да подмята някоя на произволна маса. Хвърлена ръкавица, за да провокира. „Да свали маските.“ – казва Георги Караманев.
„Обърни се с гняв назад“ – ми нашепва вътрешният глас. Отново гледам и не виждам нищо и никого…Георги Караманев разказва момент от творческия живот на Йордан Йорданов, който илюстрира идеята, че малките несъвършенства съставят съвършеното цяло: „Когато в Албания му се поврежда фотоапаратът, в левия ъгъл на всички снимки се появява бяла резчица. Той избира да не я ретушира, защото тя документира мига, случилото се в момента.“
И все така свързан с идеята за „сега“ е и един негов стих (всяка глава започва с поетичен цитат от Юри като поместените малко по-горе):
Изкуството на светлината се ражда в тъмнина„Изкуството на светлината се ражда в тъмнина, като изгрева.“ – чета в ефир изречение от „И додето се раждат лъчите“, докато прелиствам книгата, току-що получил я с влизането на Георги Караманев в студиото. Авторът обяснява: „То е пряко свързано и със заглавието на книгата. Фотографията е рисуване със светлина и за да можеш да го правиш, трябва да си светъл човек. От тъмното се ражда светло, както прави той.“
Словото и образът вървят заедно. (...) Казват, че в началото било словото. Не, образът е бил в началотоСлед срещата с публиката на Панаира на книгата, която се състоя завчера, „И додето се раждат лъчите“ отново ще бъде на вниманието на любителите на образа и словото, в които се съдържаме, в 19 ч. днес в галерия „Фотосинтезис“, точно срещу мястото, където във времето на Юри е била кръчмата „Стадион“. Руси Чанев ще чете стиховете на фотографа, там ще бъдат поне две от жените в живота му. Също и близначката, с която са родени в различни дни. Както и една от героините му – Камелия Тодорова.
Да гледаш, да гледаш и пак да гледаш. Докато видиш!След специалните представяния на „И додето се раждат лъчите“ Георги Караманев ще продължи да сканира новооткритите 2000 негатива на Юри. И вече работи по предстоящия албум.
