„Абсурдистан“ на Гари Щейнгарт (изд. „Колибри“, превод: Венцислав К. Венков) е брилянтен антиутопичен роман, подчертаващ абсурдите на американската и източната действителност чрез неудържимото въображение на автора, изобилие от ексцентричен хумор, колоритни типове и унищожителна ирония. Миша Вайнберг е отявлен глобалист с наднормено тегло, единствен син на убит гангстер-бизнесмен, 1238-ми по богатство в Русия. След следването си в САЩ той се връща в Санкт Петербург, обстоятелствата го приклещват, но копнежът по любимата Руена се оказва непреодолим. Когато американците отказват да му подновят визата, понеже баща му е убил бизнесмен от Оклахома, Миша прави опит да се добере до Ню Йорк с белгийски паспорт, закупен на черно в Абсурдисвания (Абсурдистан), където се забърква с корумпирани местни политици и още по-корумпирани чужденци.
Патрик Нес от "Гардиан" за романа „Абсурдистан“: „Това е сатира, неудържима, огнена, забавна, но също изненадващо чувствена. Повечето сатирични романи се раждат в мозъка и жлъчката, а този действа и на стомаха и либидото.“
Гари Щейнгарт е роден в Ленинград през 1972 г., но от седемгодишен живее в САЩ. Той е първият американски писател, носител на наградата „Удхаус“ за хумористична литература през 2011 г. „Абсурдистан“(2006) светкавично превзема класацията на „Ню Йорк Таймс“ и е определен от списание „Тайм“ и вестниците „Уошингтън Поуст“, „Сан Франсиско Кроникъл“ и „Чикаго Трибюн“ като най-добра книга на годината. Авторитетното списание „Гранта“ обявява Щейнгарт за „Най-талантлив млад американски писател“. Понастоящем той живее в Ню Йорк, а произведенията му са преведени на повече от 20 езика.
Роденият в СССР и израснал в Америка Гари Щейнгарт си спомня за началото на писателската си кариера: „Когато бях на четири или пет години, баба ми в Ленинград ми възложи да напиша повест за Ленин и за вълшебната му гъска. Двамата се опитват да завладеят Финландия и да извършат там социалистическа революция. Накрая, поради известни болшевишко-меншевишки политически дрязги, Ленин е принуден да изяде гъската. Баба ми плащаше с по резенче съветско сиренце на страница – същото, което сега правят от издателство „Рандъм Хаус”, така че разликата не е голяма.”
