Една светиня ни очаква - днес (Интервю)

Една светиня ни очаква - днес (Интервю)

Възстановяването на църквата на Неделишкия манастир „Свети Атанасий Александрийски" събира съмишленици за благотворителен концерт в „София лайв клуб". Васил Петров, Ангел Заберски и приятели ще бъдат на сцената за събитието на 4 май, което ще набере средства за укрепването на покрива и на стените на храма. Един от основните двигатели на инициативата – художникът Панчо Малезанов, разказва повече в интервю на Светослав Николов, което можете да чуете тук.Дарителската сметка за възстановяването на черквата на манастира "Св. Атанасий Александрийски" е: IBAN BG 04FINV91501314941075.От официалния сайт на манастира, откъдето е и снимката към публикацията, научаваме, че в храма са запазени ктиторски надписи, показващи, че той е бил изграден (или възобновен) и процъфтяващ в средата и втората половина на 19 в. Споменават се имената на Димитър, Станка, Стоян, поп Кръстьо и др. от околните села – Неделище, Алботин, Габер и Ново село. Размерът на църквата, жилищните сгради и училището подсказват важното значение на обителта като културно-просветен център в този регион. Стенописната украса в храма е запазена само в притвора. Изписването е станало по времето игумен Пахомий и е дело на местния живописец Гига Симеонов. В нишата над входа е изобразен патронът св. Атанасий и сцените „Грехопадението" и „Изгонването от рая". От двете страни на входа са фигурите на двама архангели със свитъци в ръце и епизоди от „Митарствата на душата" и „Страшният съд". Интерес представляват каменните релефи, вградени в южната и западната фасада на църквата, изобразяващи светци и същества от християнската митология. В църквата са съхранени и царските двери от по-стар иконостас, чиято дърворезба се отличава със същата фолклорна образност. За последно монах в манастира е имало до 1959 год., когато обителта попада в района на Първа гранична зона, в непосредствена близост до кльона на Югославската граница. След кончината на монаха в манастира се разпореждат хора, отглеждащи домашни животни. В средата на 90-те години на миналия век той е изоставен окончателно.