От Западния до Източния бряг на Съединенените щати – от Лос Анджелис до Ню Йорк, през Атланта, Далас и Бостън, а също и в „Шоуто на Джими Кимъл” по телевизия ABC – Джейми Калъм бе посрещан с възторг навсякъде в Съединените щати. В „Медисън скуеър гардън” в Ню Йорк, както и на няколко други места, той изнасяше концертите си като подгряващ изпълнител за Били Джоел. Снимките, които Джейми Калъм сподели в социалните мрежи, бяха оценени от почитателите му с хиляди харесвания и стотици споделяния. Американската преса отбеляза, че той е млад и е от Великобритания, но е съумял да привлече към джаза нова и ентусиазирана аудитория.
Съвършеният албум Interlude на Джейми Калъм – в него музиката е всичко
Interlude на Джейми Калъм е само и единствено за музиката – така, както британският музикант и още няколко приятели от Европа и Съединените щати (Грегъри Портър, Лора Мвула и Nostalgia 77) могат да я съпреживеят, създавайки я в една стая, свирейки на живо, без дубли, записвайки на аналогова лента. Interlude e за всичко значимо, което се е случило в историята на джаза, неговия предшественик – блуса, и производния рок. Той съдържа 12 песни от класическия репертоар – от Lovesick Blues от 1922 г., през заглавната Interlude на Дизи Гилеспи (1942 г.), Sack O’ Woe’ на Кенънбол Адърли (1960 г.), Good Morning Heartache на Били Холидей (1946 г.) до Don't Let Me Be Misunderstood на Нина Симон (1964 г.). „За да стигнеш докъдето си тръгнал, понякога трябва да се обърнеш към неговото начало.” – казва Джейми Калъм за своя историографски подход. За честността в музикалното изразяване Джейми говори открито: „Винаги съм искал да направя истински джаз албум. Създадох Interlude без да съобразявам, без да правя сметки, а само с желанието да се забавлявам. Докато записвахме, усещахме колко добре се получава. И звучеше толкова добре, колкото чувствахме, че е. С Interlude празнувам любовта си към джаз музиката.”
Пред Diffuser FM в Кънектикът Джейми Калъм разказва за това как са записали Don’t You Know, докато репетират. Продуцентът ги помолил да свирят „нещо”, докато техниците направят настройките. Те засвирили. „След като изпълнихме песента като репетиция, влязох в апаратната и казах: „Сега да я запишем.” Продуцентът отговори: „Току-що го направихте” Ето така, съвсем непринудено и с лекота завършихме всичките записи за албума.” – разказва Джейми Калъм в това интервю. Той споделя как албумът е бил създаден само за два дни и половина – изцяло на живо. В записите са запазени както някои случайно получили се несъвършенства, така и естествената работна атмосфера – например отпиванията от бутилките бира. „Когато влязохме в студиото, дори не си представяхме, че създаваме следващия ми албум. Просто изпълнявахме музика за наше собствено удоволствие – и тук мисля, че е разковничето на успеха на продукцията. Не направихме албума с идеята за хората, които ще го слушат, а защото искахме да си посвирим добре.” – разказва още Джейми Калъм. А за културата на слушане на музика в САЩ обяснява: „Публиката идва на концерт, понякога без изобщо да познава музиката на артиста, когото ще слуша. Тук има много хора, които, водени от искрена любознателност, откриват по този начин нова за тях музика.” На финала на интервюто британският музикант, разбира се, разказва за предстоящите си планове – да запише напролет и през лятото оригинални песни и да ги издаде в албум, след това отново да се обърне към джаз стандартите и после отново да създаде албум с оригинални композиции. „Това е добър начин да запазя свежестта и вълнението си към музиката.” – казва Джейми Калъм в това интервю.
