Стиви Уондър, Дейвид Фостър, Смоуки Робинсън, Лайнъл Ричи и много други звезди на музиката изпратиха в последния й път Натали Коул. Тричасовата служба се проведе в Божията църква в Лос Анджелис (West Angeles Church of God in Christ). Чичо й Фреди Коул, Гледис Найт, Шака Кан, Анджела Басет, Ледиси, Фрида Пейн, Джони Матис, преподобният Джеси Джаксън бяха още в църквата, за да отдадат почит към певицата, продължила делото на баща си Нат Кинг Коул. Церемонията започна с аплодисменти и ставане на крака.
„Трябва да продължим да носим духа и добротата, с които Натали Коул беляза света. Тя остави страна, в която хората сме така раздвоени – говорим за любовта, но не обичаме. Имаме много работа, Натали, и ще я свършим в почит към теб.“ – каза Стиви Уондър. Той изпълни акапелно „Отче наш“.
„Винаги ще помня нейния смях, нейното чувство за хумор, безгрижността й, гласът й, и най-вече – приятелството й. Имаше много моменти, в които тя се чувстваше зле и ми помагаше да се изправя. Всеки ден Натали имаше едно предизвикателство повече – тя бе малкото момиче, което искаше да стане звезда в семейство, в което вече имаше една звезда. Знаете ли колко е трудно това? И тя го направи. Да, направи го! Затова нейният успех е тъй незабравим. Тя победи, издигна се над всички трудности. Възхищавах й се за силата и смелостта всеки ден да излиза под прожекторите – грациозна и достойна, скриваща от нас болката си и несигурността, които мнозина от нас не сме чувствали никога със силата, с която тя ги чувстваше.“ – бяха думите на Лайнъл Ричи.
Четири десетилетия обхвана кариерата на Натали Коул. През тях нейните албуми бяха купени в над 30 милиона екземпляра, а музикалната гилдия й отдаде признание с присъждането на девет награди „Грами“. Дейвид Фостър открои нейния вроден талант: „Зад пианото виждах как тя успяваше да установи моментална връзка с публиката. Не можеш да имаш кариера от над 40 години просто ей така. Малцина са истинските вокалисти, които могат да устоят на такива промени в модните течения и вкусовете на публиката. Натали бе отвъд жанровото разделение – горещ ритъм енд блус в началото и джаз стандарти в по-късните години на кариерата й.“
В живота на Натали Коул се редуват възходи и спадове – след момичешката известност в дуети с баща й тя започва кариерата си през 1975 г. и веднага печели „Грами“ с албума Inseperable. Следва емоционална нестабилност, съпътствана от злоупотреба с алкохол и наркотици – те поставят началото на здравословните проблеми, от които години по-късно си отиде. Но междувременно тя се върна към живота с албума Unforgettable... With Love. Продуцент на емблематичния виртуален дует на Натали и Нат Unforgettable, днес Дейвид Фостър си спомня: „Тя ми разказваше и ми разказваше за него – за расовото потисничество, на което бе жертва, за неговия ярък талант.“ В посвещението си към Натали Коул той открои способността й да устоява и да се издига над проблемите: „Славата е жестока! В началото тя й пречеше, но през последните 25 години от живота й славата стана нещо обичайно за нея. Тя не злоупотреби. Не си спомням да е имало дори един случай, в който е можела да помогне на някого и да е отказала да направи това.“
„В мига, в който се срещнахме, се почувствахме така, все едно винаги сме се познавали.“ – сподели Смоуки Робинсън.
Сестрите на Натали също говориха за нея като за безстрашен борец, защитник, добър и верен човек. Затова и всички я наричали „Сладурана“, казаха Тимолин и Кейси. Кейси добави, че с влошаването на здравословното й състояние, Натали Коул все повече е говорила за смъртта и е пожелала на надгробния й камък да пише: „Натали Коул – дъщерята на Крал, майката на принц и приятелка на всички.“ Синът й Робърт Янси си спомни момента, когато роднини и приятели са били в болницата до Натали на Бъдни вечер – и всеки е трябвало да избере по една дума, с която да я опише. „Използвах думата „страхотна“. Точно такава бе тя. Винаги можеше да разчита на моята подкрепа. Каква жена! Благодарен съм й, че ме научи да обичам!“
Натали Коул бе погребана в гробището „Форест лоун“ в Глендейл, Калифорния до родителите си и други свои близки.