Със спектакъл за деца и три балетни постановки Държавна опера – Стара Загора зарежда със своята енергия софийската сцена. През последните години под ръководството на Огнян Драганов оперният театър в Града на липите е в постоянен възход, изкачва нови върхове на развитие и предоставя на публиката изключителни възможности за връзка с изкуството. В тази светлина утре и вдругиден в залата на Националната опера и балет ще видим три балетни постановки – „Нестинарка“, „Делвата“ и „Фантастичното дюкянче“, а днес пълна зала малчугани с възхитени очи гледаха спектакъла „Машина на времето“ на Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“ при оперния театър.
Защо децата, които бяха в залата днес, отново ще искат да гледат балет? „Машина на времето“ със своя сюжет и реализация бе техният свят и импонира на присъщата им любознателност. Баща с двете си деца тръгва на пътешествие във времето и пред погледа ни оживяват епохи от цялото развитие на човешката цивилизация. През цялото време залата жужи, защото децата оживено обсъждат всяко ново развитие на сцената, но когато героите заговорят или прозвучи дикторският глас, разказващ за епохата, мигновено настава пълна тишина. Малчуганите разбират как от начина на живот са възниквали музиката и танца, защото виждат всичко в реално време и с присъщи за техния живот и техните интереси и вълнения елементи.
Пленени от страховити истории, през младите зрители минава тръпка на вълнение, когато току зад главните герои мумията на Тутанкамон излиза от гробницата. И се появяват и други мумии, и играят на топка с главата на една от тях, и зазвучава музиката на Майкъл Джексън, и те започват да танцуват. А после в двора на Краля Слънце Леа е изключително развълнувана да насърчи владетеля, че в учебниците в бъдещето пише, че неговата балетна школа е имала голям успех. А ако придворните имат нужда от музика за своите танци – ето, децата им подаряват телефон, за да гледат балетни видеоклипове.
Подрастващите вече знаят, че интернет не е единствено за актуалните хитове. През дома на Бах и чак до 2035 г. децата пътешестват и с придружаваща спектакъла книжка. Музикалният микс накрая завладява малчуганите, те скачат на крака, за да танцуват, а на сцената един по един излизат тези над 70 души, които през последния час и половина са били героите на тяхното въображение. Затова и в случайно дочут разговор след спектакъла на въпроса на майка: „Хареса ли ти?“, детето отговори с продължително възторжено „Дааа!“
Аплодисменти за труда и вдъхновението на участниците, както и на екипа: ръководителя на балета на „Маргаритки“ Радост Младенова-Арабаджиева – сценарий, режисура и хореография, ръководителя на студията Маргарита Шоселова – композитор, поетесата Мая Дългъчева – автор на текстовете, Александър Тумангелов и Димитър Косев – инструментална музика и аранжименти. В екипа на представлението участва още Теодора Джамбазова – художник на декора и костюмите, мултимедията е на Сергей Голубев, вокален педагог е Зорница Желязкова, консултант по актьорско майсторство е Деница Янакиева от Държавен куклен театър – Стара Загора, майстор на куклите – Живко Кънев. Това е третата самостоятелна продукция на Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаригки“, която от 2015 г. е част от Държавна опера – Стара Загора.
„Нестинарка“ от Марин Големинов е спектакълът, с който Държавна опера – Стара Загора откри балетния сезон. Той е посветен на 90 години български балет и на 110-ата годишнина от рождението на композитора. „Да реализираме тази постановка е отдавнашна моя мечта, не защото съм танцувала Демна под палката на маестро Марин Големинов, а защото изключително ценя големите постижения на българския и световния балет. Това е балет-класика и в тази годишнина той намери своето много подходящо място.“ – казва художественият ръководител на балета на Старозагорската опера Силвия Томова.
Ще видим пълната версия на спектакъла, направен през 1986 г. от Маргарита Арнаудова за Националния балет. В тази постановка, която от тогава не е играна в София, Силвия Томова изпълнява главната роля. Възстановката е на дъщерята на хореографката Олеся Пантикина. Линията на автентичност е продължена в сценографията и костюмите – те са по оригиналните на Мария Трендафилова и са дело на Иван Токаджиев и Ана-Мария Токаджиева. Анелия Димитрова ще бъде Демна, а Фиорди Лоха (Албания) – Найден. Другите солисти са Станко Танев, Ромина Славова и Ивайло Янев. Участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера – Стара Загора, в която танцуват балетни артисти от България, Албания, Великобритания, Франция, Италия, Португалия, Япония, Тайван, Южна Корея. Включват се и балетни артисти от състава на Националния балет – София. „Нестинарка“ ще гледаме на 17 октомври от 19 ч.
Вторият спектакъл, който ще бъде представен на 18 октомври от 19 ч., включва два старинни балета – „Делвата“ по новелата на Луиджи Пирандело с музиката на Алфредо Казела, ученик на Стравински, и „Фантастичното дюкянче“ по музика на Джоакино Росини и Оторино Респиги. И двата са поставени в Париж в периода от 1919 г. – 1924 г. „Те са шествали по сцените с огромен успех. Затова прецених, че това ще бъде интересна хореография. Тези интересни заглавия почти никъде не се играят.“ – посочва за избора Силвия Томова. Това ще е софийската премиера на двете творби. Постановката на „Делвата“ е на Флавио Бенати – световна фигура в танца, на когото Силвия Томова е била асистент-хореограф. „Фантастичното дюкянче“ е на Алба Буонанди – примадона на балета на Сан Карло. „Много харесвам и двете заглавия, защото са пъстри и багрени. Единият балет е силно сицилиански с много прекрасно послание, а другият – много парижки спектакъл, с препратки към нямото кино, и е прекрасна история на влюбените оживяващи кукли.“ – описва своите пристрастия към тези творби Силвия Томова. Сценограф и костюмограф е Салваторе Русо. Освен солистите и целият състав на балета на Старозагорската опера, във „Фантастичното дюкянче“ се включват и кордебалет на Софийската опера и балет и деца от Балетна школа „Маша Илиева“.
Художникът Салваторе Русо и примабалерината и хореограф Алба Буонанди работят не за първи път заедно – в биографиите на изтъкнатите артисти се четат над 10 съвместни авторски балетни продукции. Във „Фантастичното дюкянче“ двамата единодушно решават, като следват оригиналното либрето на Мясин и Респиги, да обогатят историята и да я доразкажат. Либретото на Мясин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи кан-кан в магазина за играчки. Салваторе Русо и Алба Буонанди подсилват ролята на Магьосника, който превръща куклите в живи хора – дава им сърца, помага на разделените кукли да се съберат отново и историята има своя щастлив финал. В техния спектакъл се появява Пулчинела, испанската кукла, бавачката, добавена е още музика на Росини. Русо и Буонанди изместват действието от средата на XIX в. в Париж от 1919 г., когато се състои премиерата на творбата. Костюмите носят отпечатъка на модата на тези години в облеклата на хората, които се появяват в магазинчето, за да си купят кукли. Сред куклите пък се разпознават типичните персонажи от немите филми с емблематичната фигура на героя на Чарли Чаплин с бомбето и бастуна.
В началото на третия сезон на трупата на балета към Старозагорската опера от голямата промяна насам, в нея танцува целият свят. Когато по покана на директора Огнян Драганов съставът е поет от Силвия Томова, той наброява 15 артисти. Днес в него танцуват 50 солисти, избрани след конкурс. 18 са българи, сред които випускници на Балетното училище в София, а останалите 32-ма – от много страни по света. „Това е огромна работа на целия екип и на целия град.“ – посочва Силвия Томова. Необичайният за България подход оставя трайна следа: „Появата на чуждестранните артисти в тази трупа и в Стара Загора създаде изключителна атмосфера. Те ще останат приятели за цял живот, ще разнесат славата на България навсякъде. Това е и много голяма стратегия за страната ни, защото техните близки дойдоха да ги видят – къде живеят, какво танцуват, какъв е театърът. И всички те са много възхитени, досега не са знаели нищо за България. Сега се връщат все по-често. Радвам се, че нито едно от тези деца не е пожелало да напусне трупата. Те работят с много голяма мотивация, която създадох. Условията, които театърът предоставя, им дават шанс да останат тук.“ – казва Силвия Томова, убедена, че проблемите трябва не само да се поставят, но и да се решават.