Няколко дни преди издаването на новия албум на Даяна Крол Wallflower, продуциран от Дейвид Фостър, канадската певица и пианистка даде интервю за британския вестник The Independent, в което се връща към първите стъпки в кариерата си, разказва за предстоящия си проект, споделя за своите идоли в музиката и разкрива кои са нещата, които я правят щастлива и я карат да се чувства свободна. По-долу публикуваме казаното от Даяна Крол, а нейна музика звучи днес в предаването „Следобедни импровизации“. Дългоочакваният албум Wallflower ще бъде на пазара на 2 февруари.
Свирила съм в доста пиано барове, но ти не започваш кариерата си в Royal Albert Hall. Започнах да свиря на 15-годишна възраст. Трябва да се потрудиш здраво, за да станеш джаз музикант и понякога се налага да работиш и някои странични неща, въпреки че може и да не ти се иска. Заминах за Европа и се бях превърнала в човек-джубокс, свирейки по 6 часа на вечер.
Записах песни, които съм слушала, когато бях в гимназията – от California Dreamin' до Sorry Seems to be The Hardest Word. С Дейвид Фостър сме работили заедно по няколко филма, той свири на всякакъв вид пиано. Фостър е работил с Дейв Брубек. Решихме да не правим джазов албум или поп албум с джазово звучене, а да оставим нещата така, както са. Първият ден той свиреше, а аз пеех, добавихме и оркестър. Вокалните хармонии на Греъм Неш направиха нещата изящни.
С Пол Макартни записвахме негови нови песни за албума му Kisses on the Bottom. Една от тези песни If I Take You Home Tonight не беше включена в проекта. Вкъщи във Ванкувър я намерих на пианото си и го попитах дали мога да я запиша за моя албум и той се съгласи. Макартни е един от най-невероятните хора, с които съм работила. Той е невероятен не само като музикант и артист, но и като човек. Сега децата ми слушат албума на „Бийтълс“ Revolver.
Моят идол, музикант и певец, е Елтън Джон. Слушах всеки един негов албум, когато бях дете. Когато издаде Blue Moves през 1976 г., исках това да е подаръкът ми за Коледа. За мен той си остава невероятен с начина, по който свири и начина, по който изнася концерти. Елтън е изключително щедър човек. Запознахме се на Хаваите и станахме приятели. Той ми подарява албуми. Миналото лято обядвахме заедно със семейството му. Елтън Джон винаги се интересува какво се случва и кой каква музика изпълнява. Аз нямам толкова много енергия да следя кой с какво се занимава. Той толкова много подкрепя артистите, които харесва, а аз съм един от тях. Има изкуство в това да накараш хората да се почувстват комфортно. Когато срещнеш своя идол, ти си готов да кажеш всички тези неща, които си подготвял през целия си живот, а накрая казваш нещо от рода на: „Обичам сирене.“ Елтън знае как да направи така, че да не се почувстваш неудобно.
Отраснах, срещайки различни джаз музиканти. Джеф Хамилтън, Джон Клейтън, Монти Аликзандър са били мои ментори и те продължават да оказват влияние върху музиката ми. Басистът Рей Браун и вокалистката Розмари Клуни са може би едни от влиятелните музиканти за мен. Беше време, когато можех да отида и да слушам Ханк Джоунс и Фреди Хъбард, основоположници на този жанр. Нещата се случваха отвъд музиката; хората също бяха важни.
Като дете си мечтаех да бъда астронавт. Правех ракети и създавах приятелства с астронавти. Взех участие в събитието по повод 40-тия юбилей на Apollo 13 в Smithsonian Air and Space Museum във Вашингтон. Срещнах Бъз Олдрин и Нийл Армстронг, и отидох с автобус до Орландо, за да гледахме изстрелване на ракета в Кейп Канаверал. Това беше едно от най-страхотните неща в живота ми.
Обичам да яздя коне. Не съм много добра, но ми харесва западния стил на езда, харесва ми да яздя по плажа. Две от нещата освен музиката, които ме карат да се чувствам най-свободна, са карането на ски и плуването в студа. Наскоро карах ски в Дубай. Ето колко съм екстремна.
