Първи концерт на Джошуа Редман в България! Първа среща на живо с изкуството, таланта и харизматичното присъствие на един от най-любимите ми музиканти. Трудно се намират подходящите думи за случилото се във финалната вечер от тазгодишния „Пловдив джаз фест“, защото няколко дни по-късно емоцията продължава да бъде все така силна, професионалната роля е изместена от реакцията на запаления меломан, а границата между сълзите и усмивката остава все така размита.
Джошуа Редман трио с участието на Рубен Роджърс (контрабас) и Грегъри Хътчинсън (барабани) беше посрещнато със сърдечни аплодисменти от препълнената зала в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив.
 |  |
Със сигурност за мнозина от присъстващите концертът на саксофониста в България е дългоочаквано събитие, превърнало се в сбъдната мечта.
Редман идва у нас, когато е на върха на своята кариера и е един от най-влиятелните и уважвани музиканти в джаза. Джошуа е от артистите, превърнали се в символ на добрия вкус, интелекта, свободата на фантазията, дълбочината на творческото изразяване, на желанието за развитие, но и стремежа да остане верен на себе си. Или както казва в едно интервю – неговите приоритети като музикант винаги са били кой е той, къде се намира в момента, каква музика иска да създава и по какъв начин да прави това.
Концертът в събота вечер даде отговори на тези въпроси. Колкото и добре да познаваш студийните записи на Редман, едва ли може да предположиш колко грууви звучи той всъщност на живо. Сега заглавието на албума му от 1996 г. Freedom in the Groove се обогатява с още един нюанс.
На сцената Джошуа Редман е ум, сърце и тяло, което постоянно танцува и се движи, а саксофонът разказва истории - той напомня на човешки глас, претворяващ цяла вселена от емоции.
Триото, което изпълняваше основно оригинални теми, звучеше като органично цяло. Редман свири от години с Рубен Роджърс и Грегъри Хътчинсън, така че доверието и близостта между тях достигаха до нас не само под формата на вдъхновение, но групата беше като образец за общуване и взаимоотношения.
Публиката реагираше на всичко това много активно, изключително топло и адекватно, включвайки се с аплодисменти и бурни подвиквания.
Тримата музиканти на сцената не се нуждаеха от допълнителни ефекти, за да поддържат интереса на публиката или от зрелище, което да прикове погледите към тях. Достатъчни бяха талантът, превъзходният вкус, чувството за мяра и интелектът, с които беше поднесена програмата. Достатъчни бяха отдадеността, с която свиреха, чистотата, спонтанността и искреността. Всичко това не остави съмнение за същността на Музиката, за силата й да преобръща представи и да пренарежда светове.
Една от композициите, която Джошуа Редман изпълни по време на концерта, беше наречена Second Date („Втора среща“). Музикантът обясни колко е важна тя за всеки от нас, ако искаме да продължим нещо хубаво, което ни се е случило. Саксофонистът не пропусна да отбележи, че преди да се стигне до втора среща все пак трябва да си направил добро впечатление по време на първата и той точно това се надява да се случи в Пловдив.
Първата ни среща в България с Джошуа Редман беше истинско влюбване, а въздействието й остави вкус на съвършенство. В очакване сме на втора среща със саксофониста, не просто за да затвърдим прекрасните впечатления, а сякаш, за да се убедим, че всичко, което преживяхме на „Пловдив джаз фест“, се е случило наистина.
Снимки: Евгени Димитров от Фотографска агенция „Булфото“
