„Джон чуваше мелодия във всяка дума и думи във всяка мелодия. Бог да го благослови. Човек с благородна сила… и купища, купища енергия. Дадох презимето „Джон“ на най-големия ми син в знак на уважение към Джон Хендрикс. Наистина той беше единствен по рода си.“ – това написа Боби Макферин във фейсбук страницата си след смъртта на големия вокалист. Джон Хендрикс почина на 22 ноември на 96-годишна възраст. Ал Жеро го посочва като свой идол, а Кърт Елинг го определя като гений, ментор и приятел. Джон Хендрикс е огромно влияние за вокалистите в джаза, но талантът му е признат и отвъд жанра – сред неговите почитатели са Ван Морисън и Джони Мичъл. Хендрикс е наричан „баща на вокализата“, като още през 40-те години на миналия век започва да добавя скат или текстове към известни инструментални теми.
Големият вокалист е роден на 16 септември през 1921 г. в Нюарк, Охайо. Баща му е пастор, а Джон има още 14 братя и сестри. Той започва да пее на 6-годишна възраст, на 12 г. вече работи с пианиста Арт Тейтъм. По-късно под крилото си го взема Чарли Паркър и му дава съвет да замине за Ню Йорк. Сред своите влияния Джон Хендрикс посочва и името на Луис Армстронг. В интервю на певицата Розана Витро за JazzTimes.com вокалистът разказва:
Луис Армстронг ме чу и каза: „Момче, ти можеш да пееш!“ Аз отвърнах: „Много Ви благодаря!“ А той: „Какво ще правиш утре около 12 ч.? Отговорих: „Нищо.“ Той ми каза: „Ела там, където съм отседнал… Ела и ме събуди, ще те заведа на разходка.“ На следващия ден се събудих и отидох до пансиона, където беше отседнал, а той беше облечен и готов – знаете, повечето хора щяха да ви накарат да ги чакате, но той беше облечен и готов. Разхождахме се по Indiana Avenue до търговската част на града, прекосявайки улицата и обратно към гетото. Той говореше през цялото време. В един момент ми каза: „Знаеш ли какво? Напомняш ми за времето, когато бях малък. Знаех, че всичко, което искам, е да се науча да свиря на тромпет.“
Мнозина свързват името на Джон Хендрикс с прочутото трио Ламбърт, Хендрикс и Рос, в което Хендрикс пее заедно с Дейв Ламбърт и Ани Рос. Те се събират в средата на 50-те г. и се превръщат в истинска сензация. Пет поредни години списанието Melody Maker ги определя като „Номер едно вокална джаз група в света“. За съжаление триото не просъществува дълго, защото през 1966 г. Дейв Ламбърт умира в пътнотранспортно произшествие, но въпреки неочаквано прекъсналата им кариера Ламбърт, Хендрикс и Рос оставят огромен отпечатък във вокалната музика.
В следващите десетилетия Джон Хендрикс ще продължи да записва албуми и да блести с яркото си присъствие на сцената. Това са години на различни сътрудничества. Сред тях е съвместната му работа с Manhattan Transfer, а през 2003 г. Хендрикс е на турне със своите колеги – Кърт Елинг, Кевин Махогани и вече покойния Марк Мърфи. Те наричат себе си The Four Brothers („Четиримата братя“). Легендарният вокалист е обичал да пее заедно със своето семейство – в групата Hendricks Family участват съпругата му Джудит и двете им дъщери.
Джон Хендрикс е носител на най-престижното американско отличие за джаз – „Майстор на джаза“, което се връчва от Националната фондация за изкуствата, сред признанията за уникалния му талант са няколко награди „Грами“ и награда „Еми“, а Франция го удостоява с Национален орден на Почетния легион.
