Какви са нашите съседи на Балканите? Възможност не да ги обсъждаме в стереотипи, а да ги опознаем истински с най-искреното им – тяхното изкуство, ни дава нова платформа, създадена от български ентусиасти. Балкански джаз-рок ще звучи в София утре вечер, а след това – и във Велико Търново, Пловдив и Ниш. Това е трета среща от поредица, инициирана от сдружение Balkans – Ways to Friendship. Тази седмица у нас са Divje Jezero от Словения и Jayus Jazz от Сърбия.
„През по-голямата част от свободното си време от интерес към музиката търся нови неща и напоследък открих Балканите. Случайно чух много хубави пиеси и осъзнах, че не знам какво се случва около нас. Заедно с няколко приятели решихме, че тази енергия можем да я превърнем в нещо полезно за обществото.“ – разказа предисторията Цветозар Цаков от Balkans – Ways to Friendship в студиото на Джаз ФМ.
Така сдружението създава платформа за срещи между народите на Балканите и за взаимно опознаване на културите. Divje Jezero от Словения и Jayus Jazz от Сърбия ще свирят утре вечер в София – от 20:30 ч. в Live & Loud. След това Divje Jezero ще бъдат в петък в клуб Melon във Велико Търново, а на следващата вечер – в „Пост култура“ (подземното ниво на „Петното“) в Пловдив. В неделя двете групи ще свирят в Ниш. На фона на превзелата целите Балкани „друга музика“, която не ни е дала нищо добро, джазът ще ни събере в музиката на дълбоко общуване.
Изглед към замъка в историческото планинско градче Идрия, което е под закрилата на ЮНЕСКО. Снимка: Dunja Wedam. Източник: Visit Idrija
Divje Jezero e от словенския град Идрия. Групата е създадена през 2008 г., а заглавията на двата им албума досега са красноречиви: „Градска суматоха“ и „Бягство от лабиринта“. Концертите сега в България и Сърбия са първите им гостувания в тези две държави.
Divje Jezero. Източник: сайта на групата
Интервю с Лука Чибей – основател на Divje Jezero, композитор и барабанист
Как бихте описали средата, в която се създава джаз в Словения?
Джаз сцената в Словения е поставена на академична основа – повечето от творците са възпитаници на музикални училища. В страната ни обаче няма академично образование по джаз, затова повечето младежи се отправят към чужбина – Австрия, Холандия и дори Съединените щати.Какво движи напред словенската джаз сцена?
На първо място това е джаз фестивалът в Любляна, който е най-важното събитие за нашата музика. Той дава сцена и на най-младите таланти. Започнаха да се появяват и нови малки фестивали, които набират все по-голяма популярност и събират все по-многобройна публика. Започнаха да изникват и малки клубове – за съжаление – те не са много.Разкажете ни за Вашата музика – какво от разбирането си за живота и света влагате в нея?
В нея има много влияния – тя не е само джаз. Опитваме се да създадем нещо уникално свое. В музиката ни присъстват елементи от миналото – усеща се духът на 70-те, когато се появи фюжън музиката. Важно за групата ни е разбирането, че сме колектив. Аз съм автор на повечето от пиесите от новия ни албум, но в създаването на музиката участва цялата група и всеки дава своя принос. Също така, свирим предварително написана музика – така че не става дума за идея, която превъртаме отново и отново, а за музика, която се развива във времето.
Изглед към Дивото езеро край Идрия, на което е наречена групата. Снимка: Dunja Wedam, Източник: Vistit Idrija
В създадения на нашия полуостров джаз неизбежно присъства характерният почерк на Балканите. „Музиката на двете групи е доста равна на световните стандарти и същевременно е запазила това балканско очарование, тази сетивност, без да е пропита с нашите фолклорни влияния. На световно ниво музика, но се усеща, че е наша.“ – казва Цветозар Цаков. Мотива да продължат това апостолско начинание, което носи финансови загуби, но като чувства – много радост, той описа така: „На първите два концерта видяхме пламъка в очите на хората, които за първи път чуват тази музика, виждат себе си в нея и са й благодарни, че са били там и са открили това. Ние изпитваме същото, само че умножено по три. Най-голямата награда е това удовлетворение. Чрез тази страхотна музика можем да открием себе си и другите около нас и да станем по-добри приятели. Защото апатията на Балканите е повсеместна.“
Крепостта в Ниш. Източник: Туристическият център на Ниш
Jayus Jazz е от сръбския град Ниш. Името на групата идва от индонезийската дума за това, че нещо смешно е разказано толкова несръчно, та чак е забавно.
Jayus Jazz. Източник: фейсбук страницата на групата
Интервю с Лазар Петрович – създател на Jayus Jazz, композитор и китарист
Впечатлен съм от категоричността на Вашата музика!
Имали сме достатъчно примери, що се отнася до свиренето на джаз, фюжън и подобни. Но по принцип се опитваме да развиваме собствените си идеи. Ние, тримата в групата (китара, бас и барабани), разчитаме на собствени аранжименти, а и на неща, които сме чули някъде и са останали в нас, но след това сме им придали друго усещане, добавили сме различни ноти. Опитваме се да бъдем оригинални, доколкото това е възможно, защото има достатъчно групи и изпълнители, които свирят подобна музика и тя не е нещо ново. Но ние се стремим да поставим своя собствен отпечатък върху нея.Как можете да опишете сръбската джаз сцена?
Да кажем, че е добре. Но винаги може и повече, що се отнася до джаза. Тук, в Сърбия, често свирим на джаз фестивали, дори и у вас бяхме. Излязохме в „Маймунарника“ на концерт за представянето на джаз фестивала, който се провежда всяко лято в Ниш. На този фестивал идват изпълнители от цял свят, свирят четири поредни дни и през това време нещата са супер, но през останалото – няма много други събития. Според мен трябва повече неща да се случват. Та, като цяло, ситуацията е добра, но може да е и много по-добра.Винаги е така. Какво помага на джаз сцената в Сърбия?
Мисля че сцената ще се подобри с повече и по-чести джаз концерти, с по-голям брой фестивали. Както и с повече клубни участия. Например в Ниш реално липсват места за изяви – едно-две са местата сега, където се свири такава музика, а има интерес към нея. Да, като цяло най-нужни са ни места за свирене.
Чули тяхната музика, възприемаме Балканите в друга светлина. „И ние, и те живеем със стереотипи за себе си и за другите, но като се срещнем – точно това искаме да правим – като си поговорим малко, виждаме, че сме толкова еднакви, нямаме какво да делим, за какво да се караме. Имаме какво да споделяме и да се смеем над себе си.“ – завършва разговорът ни в студиото с Цветозар Цаков от Balkans – Way to Friendship.
На основната снимка: Divje Jezero от Словения. Източник: фейсбук страницата на групата
