Най-значимото музикално събитие в културния календар на Габрово – „Дни на камерната музика“, навърши своите 39 години. Иницииран през 1976 година от големия български композитор Панчо Владигеров и от дългогодишния тогавашен диригент на Габровския камерен оркестър Милко Коларов, в своите издания фестивалът винаги е намирал за нужно не само да отразява историята и тенденциите в развитието на камерната музика по света, но и да търси комуникация и да постига убедителен синтез на жанрове, стилове и творчески индивидуалности на габровска сцена. Тази тенденция стана особено силна и устойчива през последните две десетилетия, откакто диригент и основен двигател на фестивала е Иван Стоянов – творец с усет към музикалното послание, което може да провокира зрителите и да ги предизвика да „мислят“ музиката като Изкуство.
Едно от разковничетата за постигане на подобен род провокация по идея на Стоянов е във всяко едно от последните издания на фестивала програмата да залага най-малкото на един концерт, в чийто афиш да присъстват имената на известни джаз музиканти. Тази година имаше два такива концерта. Габровци и гости на града преживяха един своеобразен уикенд (12 – 13 септември), в който станаха свидетели на концерти, творчески портрети, на двама уникални джаз пианисти и композитори – Любомир Денев и Милчо Левиев. В посока на фестивалната логика и двете прояви не се ограничиха само в рамките на джазовата стилистика, но заложиха на обширни стилови параметри, така характерни за художествените търсения и на двамата творци.
Концертът с авторска музика на Любо Денев заложи на стабилен джаз квинтет в състав: самият автор, свирещ на пианото, Петър Момчев (саксофони), Борис Таслев (контрабас), Кирил Павлов (барабани) и аз като вокалист. Постепенно на сцената се присъединиха и музикантите от Габровския камерен оркестър, водени от гост-диригента Любомир Денев – младши, за да бъдат представени нови аранжименти на емблематични за творчеството на композитора пиеси като „Незапочната соната“, „Биография на едно влюбено момче“, Песен на Соня от мюзикъла „Йестърдей“, Happiness... Така чисто джазовите ориентири неусетно се вписаха в сътвореното от Любо Денев за театъра, за киното, за поп музиката и концертът реализира идеята за органична многожанрова концепция. Още един вълнуващ момент беше и изпълнението на младата джазова певица Весела Морова на песента от филма „Птицата“ – „Свети, любов“, което тя подари на Любо с много респект и финес по случай рождения му ден, който, оказа се, съвпадна точно с неговия авторски концерт в Габрово. Публиката беше радушна и оцени адекватно видяното и чутото в зала „Проф. Минчо Минчев“ на местната Художествена галерия „Христо Цокев“.
На следващият ден концертът на Милчо Левиев в голямата градска зала „Възраждане“ се очакваше с нетърпение не само заради пиетета към името и творчеството на големия наш музикант, но и защото събитието беше афиширано като последна изява на твореца като пианист на голяма сцена. В началото Габровският камерен оркестър под диригентството на Иван Стоянов предложи оркестровата адаптация на дипломната работа на композитора – „Струнен квартет“ (1959 – 1960 г.). Като цяло творбата носи следите от студентските увлечения на Левиев към творчеството на Хиндемит и Шостакович, но – по думите на Иван Стоянов, личи и бягството от високия интелектуализъм на двамата по посока изразните средства на джаза.
Веднага след изпълнението на струнния квартет Милчо Левиев направи рецитал от клавирни пиеси от последния си албум, както и от съвместни изпълнения с Перлата на Балканите, както я нарича той – певицата Вики Алмазиду. Те бяха издадени преди няколко месеца в албума „Нина“ (наречен не на Нина Симон, както с присъщото си чувство за хумор подчерта Левиев, а на внучката на Вики Алмазиду). От авторските си композиции към джаз стандартите, изпети от Алмазиду, Левиев ни придвижи неусетно не само с усета си за брилянтно солиране, но и с мярата си за дискретен акомпанимент.
Два бяха жестовете към габровската публика, които Милчо Левиев и Вики Алмазиду направиха с много любов. Единият от тях беше да поканят на сцената друга млада джазова надежда – студентката по пеене в Нов български университет Драгомира Драшкова, която се оказа и дългогодишен стипендиант на фонда, носещ техните имена. Другият жест беше да поканят на джем сешън и двама габровски музиканти – дългогодишния солист на „Суинг дикси бенд – Габрово“ Илко Илиев (алт саксофон) и мен като вокалист на същия този бенд. Уникалността да се запозная с Милчо буквално два часа преди концерта му в Габрово и да пея с него не се описва с думи... Остава ми само блуса – като „тъга и радост едновременно“, по думите на Милчо...
Снимки към публикацията:
Милчо Левиев и Вики Алмазиду по време на концерта в зала „Възраждане“ на 13 септември 2015 г. Автор: Богдан Манев
Борис Таслев (контрабас), Цветомир Цанков (вокал), Любомир Денев (пиано), Кирил Павлов (барабани), Любомир Денев – младши (диригент) и Петър Момчев (сопран саксофон) заедно с музикантите от Габровския камерен оркестър в зала „Проф. Минчо Минчев“ на Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, 12 септември 2015 г. Автор: Евгени Мичев
