Един от най-нашумелите и успешни джаз вокалисти в света – Грегъри Портър, беше поканен от британското издание на списанието GQ да въведе читателите в джазовия етикет. Грегъри дава полезни съвети на хората, на които им предстои да открият магията на тази музика. Вокалистът разсъждава за някои от клишетата, с които свързваме джаза и разяснява кога е подходящо да ръкопляскаме и какъв е жаргонът, с който да изразим възхищението си. Грегъри Портър прави и кратък обзор на някои от най-важните моменти от историята на джаза, обръщайки внимание на емблематичните гласове, големите оркестри, бибопа, експерименталния модерен джаз и влиянието на джаза върху музиката като цяло.
Очаквайте в джаза да има свобода
"Това, което прави джаза различен е, че не можете да го предскажете, всичко при него е въпрос на свобода. Точно, когато си мислите, че знаете какво ще чуете, джазовият музикант ще поеме в друга посока и ще промени нещата. Дори и да свирите заедно от години винаги има нещо ново. Ти можеш да пееш извън ритъма, в ритъм, да пееш по-бързо, да пееш по-бавно. Можеш да промениш ритъма, да смениш тоналността, да преминеш в размер 3/4. Има безкрайно много начини, чрез които можеш непрекъснато да променяш звученето и да импровизираш."
Не си мислете, че не харесвате джаз
"Независимо дали харесвате пънк, гръндж или ранния рок енд рол, вероятно има нещо, с което сте живели през целия си живот и дори не сте знаели, че това е джаз. Оставете предположенията. Едва ли бихте оформили впечатленията си за класическата музика от едно произведение на Вагнер, което сте чули. Чадърът на джаза е толкова голям и широко отворен. Ако не ви харесва саксофона, опитайте с вокалистите, ако не ви харесват вокалистите, опитайте с китарата."
Отидете и чуйте джаз на живо
"Трябва да видите къде има джаз на живо. Заради спонтанността на тази музика никога не знаеш какво ще се случи. Когато има спонтанност, се получават гениални неща. Може и да не се получи в рамките на една конкретна нощ, но понякога може да си тръгнете от джаз концерт и да си кажете: "Бам, какво точно се случи?!" Във Великобритания бих препоръчал да посетите клубовете Ronnie Scott’s и Night Jar."
Не мислете за джаза в минало време
"Нещо, което много ме радва по отношение на кариерата ми е, че на концертите ми в публиката има както 9-годишни, така и 89-годишни. Това е като опиат за мен. На концертите ми идват майката, бабата и дъщерята. Не си мислете, че джазът е музиката на вашия дядо или пък на баща ви. Джазът е музика, пълна с живот, той не е това нещо, което седи на рафта и събира прах. Годините минават, но вие взимате духа и енергията на това време, влагате ги по нов начин и това променя музиката."
Ръкопляскайте (но само когато трябва)
"Първото правило в джаза от нещата, които не бива да правите, е да пляскате или да щракате с пръсти на първо и трето време. Това разрушава усещането за суинг! Ако пляскате така знаете ли какво ще получите? Детска песен. Ако започнете да щракате с пръсти, винаги го правете на две и четири – така трябва да се прави. Другото нещо е да пляскате преди да е свършило солото. Разбира се, ако усещате някаква емоция, можете да пляскате навсякъде, джазът е музика, отворена към свободното изразяване. Но, ако пляскате твърде рано, хората могат да си помислят, че ви е писнало от солото, така че по принцип е по-добре да изчакате."
Използвайте жаргона
"Ако композицията има добър ритъм, истинският джазмен би казал: "Ммм, това е фънки!" (трябва да се кажете "Мммм"). Ако в изпълнението има наистина добър брас, когато тромпетистът изпълнява хорос, се казва: "Той пее." И като цяло винаги бихте могли да кажете: "Това е убийствено." - може да използвате този израз за всеки един инструмент."
Кратка история на джаза с любезното съдействие на Грегъри Портър:
Гласовете
"Според мен като певец, когато става дума за глас, трябва да започнете с Луис Армстронг и Били Холидей през 30-те години (въпреки че Армстронг е свирил на тромпет десетилетия преди това). За да успеете да се включите в разговор за ранния джаз, винаги можете да се върнете към това как най-впечатляващото нещо при Луис Армстронг е неговият почерк. Той има невероятен глас, когато говори, невероятен глас, когато пее, и невероятен стил на свирене."
Големите оркестри
"Ще разберете, че слушате биг бенд, защото това е този мощен саунд, тази шумна група от 18 или 25-ма музиканти, които правят всичко възможно музикално да звучат като едно цяло. Всички тези елементи създават една опора, палитра, основа за това гласът да се извиси нагоре. Това е нещо необикновено. Ако искате да получите представа за звученето на биг бенд, Ела Фицджералд заедно с оркестъра на Чик Уеб, е един от най-великите примери. Ела притежава един от най-характерните гласове в джаза."
Бибоп
"Можете да разпознаете бибопа по бързото редуване на нотите. Чарли Паркър беше майстор и основател на стила бибоп. Той се превърна в лице на бибопа. В бибопа въпросът не е да бъдеш лиричен, а преди всичко солистът да открие своя собствен стил, да го обогатява и развива, но така че да се придържа към основната мелодия на песента. С появата си Чарли Паркър разби представата за използваните акорди до този момент, преобръщайки ги с главата надолу, експериментирайки с различни обръщения на акордите, той правеше всякакви невероятни неща. Бибопът разшири джаза по начин, по който раздроби музиката на парчета и после събра тези отделни части отново заедно."
60-те години и нататък: експериментален модерен джаз
"Трябва да започнете с Майлс Дейвис. Майлс е лидерът. Готиното при него е, че той е бил част от биг бенд епохата, от бибоп ерата, но след това той продължи да се променя. Така че неговият фюжън беше изпреварил времето си. Това, което дойде в последствие, беше освободено и експериментално. Мисля, че днес джазът е именно това. Когато хората казват, че нещо е джази, значи, че в него има нещо различно, има свобода и индивидуализъм, които не можете да откриете в другите жанрове."
Джазът като влияние
"Джазът е вплетен в най-различни модерни жанрове от поп до хип-хоп. Гениално е решението на Стинг да прибави джаз в музиката си и да свири с джаз музиканти в своята група. Във формацията си той е работил с топ артисти - от великия басист Айра Коулман до саксофониста Бранфорд Марсалис. Motown също проявиха гениалност при използването на уменията на джаз музикантите по един по-достъпен начин. Винаги трябва да се вслушвате в тези моменти от музиката, които са били повлияни от джаза."
