Към абсолютната свобода, която джазът дава, ни насочи Антони Дончев с Росен Захариев – Роко и Павел Терзийски преди третата концертна вечер на „Пловдив джаз фест“ да продължи с проекта „Четирима господа пеят джаз“.
Антони, Роко и Павел са известни с любовта си към импровизацията и с възможностите си да я осъществят.
В новия проект на Антони Дончев водеща е идеята за свободата, разположена в отворените пространства на нотния текст.
Те се редуваха в създаването на ритъма и в сътворяването на мелодията.
В един момент вокалните перкусии на Павел Терзийски бяха ритъм, тромпетът на Роко – мелодията, а пианото на Антони се бе затичало в безбрежна импровизация. Този начин на създаване на музика изпълва сетивата и утолява духовния глад.
Повечето от пиесите са на Антони Дончев, като има и композиции на Росен Захариев – Роко.
Най-многостранен в своята изява беше Павел Терзийски, който пееше и с вокални перкусии свиреше тромпет, бас и ударни.
Това бе третото изпълнение на този проект и първото на сцена в Пловдив.
Биса Антони Дончев посвети на отлетялата от нашия свят Андрония Попова – Рони. Сълзи имаше в очите на всички.
Непосредствено преди втората част на концерта Мирослава Кацарова обяви решението на организаторите посмъртно да присъдят на Рони наградата на „Пловдив джаз фест“. Прие я съпругът й Михаил Йосифов, който с няколко думи описа колко наситена с присъствието на Рони е музиката ни – Антони Дончев свири с нея, когато тя е млада вокалистка, Росен Захариев – Роко е неин спътник в изкуството, а Павел Терзийски – неин ученик.
В първите две години на „Пловдив джаз фест“ Рони участва във фестивалните проекти „Четири дами пеят джаз“ и „Четири дами пеят боса нова“ с Белослава, Хилда Казасян, Мирослава Кацарова и нейното трио. „Когато в през юни стана ясно, че трябва да готвя фестивал за ноември, първото, което си помислих е, че искам да поканя най-любимите си вокалистки, за да пеем заедно.“ – обясни за идеята за проекта Мирослава Кацарова. Тази година проектът продължава като „Четирима господа пеят джаз“.
Те са Свилен Ноев от „Остава“, Стефан Вълдобрев, Орлин Павлов и Павел Терзийски. Аранжименти на хитовете на първите трима и на три джаз стандарта за четвъртия са написани от фантастично талантливия Мирослав Турийски.
Той е и създателят на Октет Пловдив, който съпровожда вокалистите – това е формация от родени или работещи в Града под тепетата музиканти, която също се роди на „Пловдив джаз фест“. Така постепенно фестивалът изгражда и утвърждава наследство, бележи българската музика.
Свилен Ноев и Стефан Вълдобрев, разбира се, не пеят джаз. Те пеят страхотно рок и техните песни са давали смисъл на неизброимо много хора през годините. Сега четири техни хита прозвучаха в аранжименти за октет, за да дадат още един поглед към идеята за свободата. Както припомни Стефан Вълдобрев в интервю по Джаз ФМ, общото между джаза и рокендрола е имено поривът към свобода.
Аранжиментите бяха в дълги версии с много сола, които развиваха добре познати вокални линии, за да отекнат още веднъж силните думи на Свилен и Стефан за мечтите и стремежите: „Сядаме пред вълните и на пясъка с китара (…) / Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека / огънят гори, луната мига и за сега това ни стига.“ (Стефан Вълдобрев – „По-полека“), „Искам много повече от това / нали любовта е океан.“ (Свилен Ноев и „Остава“ – „Океан“).
Новият музикален поглед и вдъхновеният съпровод явно радваха музикантите. Още на предварителното представяне на „Пловдив джаз фест“ в „Сохо“ в София, изпълнявайки в дует с Мира „Океан“ заедно с Мирослав Турийски, Александър Леков и Христо Йоцов, Свилен каза: „Досега винаги съм пял тази песен с шумни пънкари, които забиват до мен. Сега за първи път мога да я чуя истински и да оценя колко е хубава.“
Слабостта на Стефан Вълдобрев към джаза е ясна и от музикантите в неговите „Обичайните заподозрени“ – Стоян Янкулов – Стунджи, Веселин Веселинов – Еко, Иван Лечев и Мирослав Иванов.
Двамата изпълниха в дует песен на Oasis, преди да предадат щафетата на третия участник.
Музиката на Орлин Павлов винаги се е родеела с джаза и фънка, а хубавите неща той неизменно посреща с нескрита радост.
Затова и сияеше, докато пееше своите песни в нова светлина и неведнъж спомена, че иска да ги запише в тези версии.
И отново Павел Терзийски. Следя развитието на музиканта от 10 години насам – и още когато беше в началото на 20-те от своя живот, бе ясно колко силно джазът е част от него.
Moody’s Mood for Love той разви като диалог между различните настроения на копнеещия за любов вътрешен глас – умоляващ, призоваващ, настоятелен, гневен… Партнираха му Мирослав Турийски (пиано), Александър Леков (бас китара) и Кристиян Георгиев (ударни) със саксофонно соло на Димитър Льолев.
Ако някой би го нарекъл „Българския Джейкъб Колиър“, аз със сигурност го определям като наследникът на Ал Жеро. Безкрайно талантлив, с огромни възможности на гласа, с тръпнеща душа. И най-вече – знаещ защо е на сцената.
На Мирослав Турийски – автор на аранжиментите и водач на оркестъра, и на Мирослава Кацарова – автор на идеята и на поканата за този концерт, четиримата вокалисти неведнъж благодариха.
И поставиха възторжен финал с It Don’t Mean a Thing (If It Ain’t Got That Swing).
Силните емоции от концерта бяха през цялото време на лицето на барабаниста Кристиян Желев.
А тромбонистът Влади Мичев от сърце участваше и искрено се радваше на всеки от многото силни моменти.
Вечерта продължи с концерт на Alexandroff Ragtime Band в Bee Bop Café.
И отново възторжена публика, която не се възползва от столовете около масите, просто защото танцът бе завладял всички.
Музикантите свириха непрекъснато в продължение на над два часа.
И накрая трябваше да обявят, че са изпълнили целия си репертоар!
„Пловдив джаз фест“ завършва днес с връчването на наградата на фестивала на Веселин Николов – сред основателите на „Бели, зелени, червени“ и създател на хор „Филипополис“ и с концерт на Джошуа Редман. Фестивалът се организира от Мирослава Кацарова чрез Blue M, съвместно с Общинска фондация „Пловдив 2019“. Джаз ФМ е медиен партньор.
