Преди време брат ми Георги Войников разказа в моето предаване по Джаз ФМ следната история: „Към края на 50-години на миналия век по Радио София често звучеше една песен, изпълнявана от Катерина Валенте на немски и обявявана от водещите като „Цял Париж бленува за любов“ – красиво заглавие, най-вече заради употребения глагол „бленува“, което най-вероятно е заслуга на българския преводач. Всъщност, това беше известната лирично-сантиментална песен на Коул Портър с тривиалното заглавие „Обичам Париж“.
Изобщо от 20-те до 60-те години на миналия век американците са имали голяма слабост към Франция и нейната столица. Да си припомним левия бряг на Сена и Ротондата, където редовни посетители между войните са Хемингуей, Скот Фицджералд, Гъртруд Стайн, Езра Паунд. Салонът на американската писателка и колекционер Гъртруд Стайн е бастион на модернизма в Париж. Тя колекционира Матис, Гоген, Тулуз-Лотрек, Пикасо. Известни музиканти и джазмени като Джоузефин Бейкър, Бил Колман и Сидни Бешей правят от Франция своя втора родина. Самият Коул Портър живее дълго време в Париж, а Гершуин пише творба, наречена не другояче, а „Един американец в Париж“.
Темата на All-Time Jazz Masters тази вечер ще бъде „Американски писатели, поети и джазмени в Париж“. Мои гости ще бъдат г-жа Даяна Хейг – собственик на книжарницата „Шекспир и приятели“ във Варна, и г-н Ерик Перотел – аташе към Френския културен институт, също във Варна. „Шекспир и приятели“ е създадена по модела на някогашното културно средище в Париж „Шекспир и компания“, основано от американската издателка Силвия Бийч през 1919 г. В своето интервю Даяна Хейг допълва, че освен книжарница и място за четене „Шекспир и компания“ е била също часовникова кула, поща и място за обмяна на пари.
Според Даяна по онова време Париж е бил истинско място на свободата, защото американците са можели да пият алкохол свободно, а жените са можели да се разхождат хванати за ръце по улиците. Ерик Перотел припомня контекста на събитията – сухия режим в Америка.
Джак Керуак, според Даяна, е както винаги предизвикателен: „Дойдох във Франция, пише той в своя автобиографичен разказ Satori in Paris, за да не правя нищо друго, освен да се разхождам и... да ям“. Ерик съобщава малко известния факт, че създателят на бийт движението Джак Керуак е писал на френски не само стихове. Той посочва, че романът „На пътя“, написан от Керуак през 1952 г., но открит едва през 2018 г., е написан на френски. При това „На пътя“ няма нищо общо с известната творба на Керуак „По пътя“ (On the Road).
Ерик Перотел припомня, че в периода между двете войни много парижки кафенета работят по цяла нощ в търсене на духа на оригиналното, на екзотиката, на забавленията и опиянението. Даяна и Ерик са единодушни с американския писател Ъруин Шоу, според когото всяко хубаво нещо в Париж „започва на маса в Парижко кафене“. „Без да съм парижанин,“ – казва Ерик Перотел – „бих искал да кажа, че в парижките кафенета наистина се случват доста неща. Най-важното е, че там се разменят погледи. И мисля, че „играта на погледи“ е нещо много френско“. В края на своето интервю Даяна Хейг припомня мотото на своята книжарница: „Бъдете добри с непознати, защото те биха могли да се окажат небесни ангели“.
Франция е първата страна в Европа, която разпознава джаза като автентична художествена форма. Съвременният американски тенор-саксофонист Скот Хамилтън, който идва за първи път във Франция в края на 70-те години, но живее в Европа до ден-днешен споделя, че „във всяко френско градче, в което имаше поща, имаше и джазов клуб“. В предаването тази вечер ще чуем музика, записана в Париж от американски джазмени като Зуут Симс, Лайонел Хемптън, френски бендове с американски солисти като тромпетиста Джо Нюман, Джанго Райнхард и неговият „Хот клъб оф Франс“, както и неповторимите френски актьори и певци Жо Дасен и Жан Габен.
