Творби на популярни художници описват възникването на градския живот, който живеем днес, в изложбата „Нашата живопис в нови насоки. Отражения на новата предметност в българското изкуство през 30-те и 40-те години на ХХ век“. Представена в Софийската градска художествена галерия до 10 февруари, чрез сто картини, две от които – непоказвани досега, експозицията разказва за възникването на модерния град и за живота в него – трудов и забавен, понякога самотен и тъжен. Сред работите има произведения на Златю Бояджиев, Кирил Цонев, Борис Елисеев, Вера Недкова, Васил Бараков. Те са организирани в четири тематични кръга: „Новият живот на предметите“, „Модерният град“, „Пейзажът“ и „Лицата на града“. Сред творбите от фонда на СГХГ е една от ключовите – портрет на Светослав Минков от Кирил Цонев, като има платна от Националната художествена галерия, градските галерии в Пловдив, Перник, Стара Загора, Сливен, Казанлък, Кюстендил, Русе, Плевен, Варна и Ямбол, а от частни колекции са „Ученичката“ от Златю Бояджиев, портретите на Тодорка Бурова и др. Куратори са уредниците в СГХГ Неда Живкова и Любен Домозетски.
 | Васил Бараков (1902 – 1991) Натюрморт, 1938 маслени бои / платно ХГ Дарение „Светлин Русев“ – Плевен |
„Периодът между двете световни войни е наситен с тенденции и стилове, които се появяват и преплитат. Безспорно важен елемент е Първата световна война, по време на която се появяват експресионисти, дададисти. Малко по-късно в Германия се появява течението Нова предметност. Много млади български художници учат в Германия, а техни учители са едни от водещите автори на Новата предметност. В изложбата са представени интересни мотиви от това движение.“ – въвежда ни в изложбата Неда Живкова.
В срещата с първите творби виждаме как новото течение в живописта започва да слива жанрове в изкуството, досега съществували самостоятелно, докато вътрешният свят на топлина кореспондира с външния на самота сред многолюдието на новия град. „В преплитане между жанровете имаме натюрморт, поставен пред отворен прозорец, през който виждаме пейзажа и града.“ – обяснява Любен Домозетски.
 | Борис Елисеев (1901 – 1978) Натюрморт, 1935 маслени бои / платно Национална художествена галерия |
Една от знаковите в това отношение творби е „Фикусът“ на Борис Елисеев: „На преден план е представен един фикус, а зад него се вижда градски пейзаж с кооперации, тераси, прозорци. Интересното е, че пейзажът е пуст, няма човешко присъствие. Растението е стайно и доста екзотично. От една страна имаме доста стерилна затворена среда, а фикусът се превръща в начин на представяне на градско състояние.“ – анализира кураторът.
 | Ненко Балкански (1907 – 1977) Пейзаж от ул. „Иван Асен“, 1941 маслени бои / платно ХГ – Казанлък |
Подобен е пейзажът на Ненко Балкански от ул. „Иван Асен“ в София. На преден план виждаме фруктиера с плодове и лула, а отвореният прозорец ни дава поглед към улицата.
 | Давид Перец (1906 – 1982) Натюрморт, 1939 маслени бои / платно СГХГ |
Пейзаж, свързан с натюрморта, виждаме и в творба на Давид Перец. Натюрморти на Кирил Цонев и Васил Бараков ни подготвят за по-нататъшни срещи в изложбата с техни творби – съответно – портрет и пейзаж. „Натюрмортът става особено популярен и търсен от художниците през 30-те години. Тези предмети не са просто случайно избрани, а се превръщат в още един начин да се представи градският живот, както и различни състояния – меланхолия, самота, лиричност.“ – обяснява Любен Домозетски.
Видели как вътрешният свят на човека общува с външния на разрастващия се – даващ нови възможности, но и изискващ град, в следващия тематичен кръг от изложбата „Нашата живопис в нови насоки“ в СГХГ сме преки свидетели на ежедневието и емоционалните състояния на жителите.
 | Асен Василев (1900 – 1981) Очакване, 1934 маслени бои / платно ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил |
„Модерният град“ е посветен на градския живот, разказва Любен Домозетски: „Градът става особено привлекателна тема за авторите, но не само като пейзажи и гледки, но и като състояния, които предлага. Освен извор на развлечение и забава, той е и източник на тъга и самота. На страниците на в. „Литературен глас“ има поредица от кратки статии, които описват дните и нощите на една софийска улица. Основното място за срещи са ресторантите и кафенетата, които се посещават от хора в различно социално положение – зад витрините и параваните се крият също мизерията и самотата. Авторът описва и компаньонки и безработни, които виждаме в произведението „Изоставена“, представящо различен поглед към натюрморта и към човешката фигура.“
 | Стоян Сотиров (1903 – 1984) Изоставена, 1936 маслени бои / платно СГХГ |
В творби на Златю Бояджиев и Владимир Рилски виждаме града и като място на усилен труд. Неда Живкова отбелязва: „През 30-те и началото на 40-те социалната тема е силно засегната. Повявява се нова социална прослойка – работниците. Много често те са отдадени на усилен труд.“
 | Владимир Рилски (1905 – 1969) В забоя маслени бои / платно ХГ – Перник |
Усещането за изнурителен труд от творбата „В забоя“ на Владимир Рилски допълва мракът в работната среда на миньорите на Златю Бояджиев. След малко, в залата с портретите, ще бъдем с ярките цветове на други негови герои.
 | Борис Иванов (1904 – 1993) Автопортрет, 1937 маслени бои / платно ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна |
Зад автопортрет на Борис Иванов също се вижда индустриален пейзаж: „Много често самите художници се припознават като част от тази работническа класа, като по този начин те са много близо до най-обикновените хора.“ – добавя Неда Живкова.
 | Васил Бараков (1902 – 1991) Старата фабрика край Пловдив, 1947 маслени бои / платно ХГ – Стара Загора |
Виждаме работниците в тяхната сила или незначително малки на фона на пейзажа, както е във „Фабриките“ на Васил Бараков. „Творбата представя индустриализиращите се зони в градовете и край тях. Съвсем леко загатнатите човешки фигури отново говорят за обземане на пространството от новия начин на живот.“ – допълва Неда Живкова. Градът със своите издишащи черен дим фабрики безцеремонно се е поставил в центъра и започва да завладява полетата и планините на величествената, красива природа. Световете са вече два – единият – вечен, но другият – по-мощен.
 | Васил Бараков (1902 – 1991) Край София, 1938 маслени бои / картон ХГ – Казанлък |
Противопоставен на градския пейзаж е природният пейзаж, който също е представен в изложбата. „Пейзажът е застъпен с две основни линии – градът и урбанизацията, а от друга страна природният пейзаж е място, останало незасегнато от човешката ръка, място на спокойствие, в което естествените процеси следват своя ход. Това е своеобразно противопоставяне на градския и на урбанистичния пейзаж. Деформираните дървета на Васил Бараков и бездлюдният кей на Бенчо Обрешков са далеч от шума на големия град – горите са залети от светлина, а лодките са небрежно разхвърляни покрай брега.“ – посочва Любен Домозетски.
 | Кирил Цонев (1896 – 1961) Маслинова гора, 1942 маслени бои / картон ХГ Дарение „Св. Русев“ – Плевен |
В прехода между двете зали на СГХГ чрез репродукции на творби на най-известните германски автори кураторите дават визуална връзка с втората зала, в която са представени портретите в изложбата „Нашата живопис в нови насоки. Отражения на новата предметност в българското изкуство през 30-те и 40-те години на ХХ век“. Неда Живкова обяснява: „Жанрът на портрета има изключително силна връзка между Новата предметност и българските художници през 30-те години. Германските автори са много по-смели в своите решения, представят много по-разнообразни социални прослойки, които са много силни в страната – военните, инвалидите, проститутките, новата буржоазия.“
Преди да стигнем до ключовата творба в изложбата – потретът от Кирил Цонев на Светослав Минков, сред първите акценти в залата са двата портрета на Златю Бояджиев в двете ниши.
 | Златю Бояджиев (1903–1976) Ученичка, 1942 маслени бои / платно Колекция Боян Радев |
„Две млади момичета представят идеята за фигурата на преден план и на заден – пространството. Предметите живеят свой собствен живот. Така, в „Ученичка“ виждаме девойка, която смята на пръсти в класна стая, на дъската зад нея има задачи за изчисляване на обем, а предметите до ученичката са за измерване на обем. Противопоставен на тази математическа задача е пейзажът, който се вижда в отражението на стъклото – портата на манастир, а в патронната ниша се вижда изображение на Св. Георги.“ – описва детайлите Любен Домозетски.
 | Асен Дочев (1900 – 1969) Портрет на жена ми маслени бои / шперплат ГХГ – Пловдив |
От кръга около Златю Бояджиев е малко познатият художник Асен Дочев, представен в изложбата с „Потрет на жена ми“. „Той има буквално няколко произведения. Представеното тук е с влияния от движението Новеченто в Италия, отново от 30-те. На преден план е портретът, зад него – няколко растения, които напомнят натюрморт, а фон е средиземноморски пейзаж.“ – обяснява дифузността на жанровете в тази творба Любен Домозетски.
 | Карл Йорданов (1905 – 1976) Женски портрет, ок. 1938 – 1940 маслени бои / дъска ХГ Дарение „Светлин Русев“ – Плевен |
Отново с влияния от италианската култура е и творба на автор – малко познат като художник, но голяма фигура в изкуството – Карл Йорданов. Той е известен със своята реставрационна работа, като е дал приноса си за възстановяването на стенописите на Боянската църква. „Тук е представен много интересен дамски потрет, на който фигурата е в пълен профил. Като колоритно решение и като обемно-пластично изграждане творбата ясно показва заемките от традициите на италианския Ренесанс.“ – обяснява Любен Домозетски. В изложбата от Карл Йорданов е и потрет на скулпторката Васка Емануилова.
 | Кирил Цонев (1896 – 1961) Портрет на Светослав Минков, 1939 маслени бои / платно СГХГ |
Поанта в изложбата е портретът на Светослав Минков от неговия приятел Кирил Цонев. Внушителната фигура на писателя-фантаст стои достолепно на фона на урбанистичната естетика, която е водеща в немската Нова предметност. „Самият Кирил Цонев попада в мюнхенските среди на едни от най-известните творци на течението – неговите основатели. Тези силни влияния си личат в много от творбите му. Изобразеният на заден план пейзаж кореспондира с някои от разказите на самия Светослав Минков – той говори за алиенацията на човешката личност, за изглеждащите обезлюдени градове, за липсата на въздух. В неговите ръце и на лицето му сякаш няма никаква живина.“ – описва портрета Неда Живкова. Градът поглъща хората, а очите няма какво да видят, затова липсват. Макар и малко, слънчевата светлина присъства само по върховете на сградите, но облива фигурата на твореца. Потретът е подробно описан на стената до него и влиза в диалог в самия художник, защото отсреща има още три потрета от Кирил Цонев. „Част от тях са донесени от Германия от времето на живота му там, противопоставят се с неговите произведения от България и от междинния период, в който е в Южна Америка.“ – съобщава подробности Неда Живкова.
 | Кирил Цонев (1896 – 1961) Момиче от фиордите, 1929 маслени бои / платно Национална художествена галерия |
Към изложбата „Нашата живопис в нови насоки. Отражения на новата предметност в българското изкуство през 30-те и 40-те години на ХХ век“ в СГХГ е издаден каталог. Има и ред съпътстващи събития.
