Милчо Левиев се сля с родния си град. Днес в Пловдив се проведе една от трите церемонии по разпръскването на праха му – другите две са в Солун и Лос Анджелис. На Рахат тепе се събраха вдовицата му Вики Алмазиду, един от най-близките му съратници Огнян Видев и съпругата му Цветана Видева, приятелят му и негов сътрудник Иван Минчев, организаторът на негови изяви Петър Салчев, президент Петър Стоянов, кметът на Пловдив Здравко Димитров, заместник-кметът по културата Пламен Панов и близки.
„Това бе последното му желание. Той го повтаряше не само през последната си година, а винаги го е казвал – прахът му да бъде хвърлен първо над неговия роден град Пловдив, а след това – над Лос Анджелис и над Солун, който според него обединяваше Стария град на Пловдив и океана на Лос Анджелис.“ – каза Вики Алмазиду, преди да разпръсне праха на Милчо Левиев от урната над крепостната стена на Рахат тепе.
„Веднъж в живота принцът е сред нас. Пея за него аз.“ – довърши Вики темата от Don’s Song, която изсвири Дарин Иванов от Опера Пловдив.
„Той е един от малкото български космополити. Казваше: „Аз съм филибелия.“ И това изчерпваше всичко. Той бе човек, който обича родината си, обича града си и е отворен към целия свят. Затова и имаше този невероятен успех.“ – коментира преди церемонията президент Петър Стоянов, който произнесе кратко слово непосредствено преди разпръсването на праха.
„Голям. Великан. Милчо е българин от Пловдив и човек на света. Той се обиди на Пловдив, когато бяхме Европейска столица на културата. Мислех да го поканя за закриването, но за съжаление той вече не бе сред нас. Това е един урок за нас, политиците, че не сме най-мъдрите, не сме най-умните и не сме вечни. Това е един може би последен урок от него, който трябва да помним.“ – каза пред журналисти кметът Здравко Димитров.
Снимки и видеа: авторът
