Неуютни, притихнали чакални, в които стоим в изморено очакване да се случи желаното от нас? Или пък чакални, в които се събираме напълно непознати и имаме възможност – начисто и накратко, да общуваме? „Чакалнята“ е новият спектакъл на балет „Арабеск“ по идея, със сценография и хореография на Росен Михайлов. Премиерите му са на 19 май и на 15 юни от 19 ч. на сцената на Националния музикален театър.
Когато неотдавна прекарах два часа в причинено от КАТ задръстване на магистрала „Хемус“, моята спътничка в колата отбеляза, че вместо гняв от несръчността на пътните полицаи мога да изпитвам радост от това, че сме се опознали с хората наоколо и взаимно сме се почувствали близки. „Цял живот чакаме – в метрото, на опашка, пред кабинета... Единственото отношение, което имаме към тези места, е изнервеност. А понякога в тези мигове се оказва, че можем да откраднем от ежедневието, за да погледнем хората около нас – хората, които принципно не бихме срещнали при други обстоятелства. Така че в „Чакалнята“ го няма онзи негативен смисъл на място, където си затворен между две събития – влизането и излизането.“ – обясни своята гледна точка авторът на постановката Росен Михайлов в студиото на Джаз ФМ радио.
Свикнали сме да свързваме очакването с неосъществимото – и за това много помага натрапчивият образ на „В очакване на Годо“. Чакането и очакването обаче са в състояние да ни разкрият нови светлини в живота. „Избрах контекста на чакалнята като едно абстрактно място, в което хората се срещат под диктата на принудата – всеки един от тях има собствената цел, но трябва да премине през определено място. Много често хората свързват очакването с нещо неосъществимо, но по-често очакването е свързано с неща, които ни ощастливяват.“ – коментира Росен Михайлов. И направи парарлел с раждането на дете, с очакването то да проходи и да проговори. „В този смисъл очакването е онази част от нашия живот, която ни приучава и на търпение.“
Очакването понякога е и избавление. Не се ли чувстваме добре, очакваме следващия ден, когато съдбата ще ни поднесе възможност, а и ние ще сторим нещо, за да направим живота за себе си и за хората около нас по-добър. „Умението да чакаш е много тънък момент в живота, именно заради това – то да бъде процес от развитието ни, а не да ни спре.“ – казва Росен Михайлов. И отново е готов с пример – в преследването на мечтаната кариера можем да пропуснем най-голямата любов, или пък в преследването на „голямата“ любов да пропуснем истинската.
„В този смисъл в спектакъла има различни неща.“ – обяснява авторът. „Цялостната структура е класическа за един съвременен, постомодерен културен акт. В него я няма линеарността на класическия наратив. Ако някой очаква да му бъде разказана много стройна история, започваща с „Имало едно време...“ и завършваща с „И те заживели щастливо“, нека да бъде отворен към това да приеме приказка, която започва с „И те заживели щастливо“ и завършва с „Имало едно време...“ – съветва Росен Михайлов. Авторът посочва и друго важно решение – че всеки от екипа танцьори е звезда. Точно какъвто е всеки един от нас в истинския живот.
Постановката „Чакалнята“ на балет „Арабеск“ се осъществява с подкрепата на Столична програма „Култура“ за 2016 г. В спектакъла звучи музика на Сен Санс, Равел, Дебюси, Прокофиев и Хачатурян.
