След премиерата на „София филм фест“ и след като обра много престижни световни награди, филмът „Ирина“ тръгва по българските екрани. Преди да излезе в официално разпространение от 25 октомври, утре той ще има специална прожекция в Дома на киното от 20 ч., след която ще се проведе и среща с екипа.
За успеха на „Ирина“ режисьорът Надежда Косева откроява: „Филмът разказва човешка история. Той борави с архетипи, които дори извадени от контекста на социалното, конкретното и времевото, биха могли да докоснат всеки зрител. А това, че филмът достигна до публиката, най-вече се дължи на актьорите.“
Той вълнува и прегръща, а не търси контакт чрез зрелище, и лично докосва изпълнителката на главната роля Мартина Апостолова. „Основната тема не е само и единствено сурогатното майчинство. Много се замислих за него като практика и за родителството въобще. Аз още не съм раждала. И филмът изкара абсолютно съзнателно в мен мисълта за родителството. Замислих се и за любовта, която забравяме, че съществува дълбоко в нас. Човечността, която филмът буди у зрителите, се събуди в мен – и по време на снимките, и след това.“
С тема, на която обществото реагира болезнено, „Ирина“ ни дава перспектива към преминаването през трудните моменти. Какво ни казва той за начина, по който вземаме решения, и за отговорността, която носим чрез тях? Режисьорът Надежда Косева посочва: „Че колкото и грешки да правим, когато имаме смелостта да се изправим срещу тях и има някой до нас, който ни подкрепя, е възможно да продължим нататък. И както съществуват грешките, съществува и прошка.“ Мартина Апостолова допълва: „Трябва да сме по-смели във взимането на едно решение и да не чакаме последния момент в смисъла на оцеляването.“
Надежда Косева прави игрален дебют, който й е много личен: „Не мога да отделя живота си от работата си.“ Тя е разбрала, че този тип филми, който харесва, се прави със съмишленици: „Не мога да си представя екип, в който съм сама. Смисълът на правенето на кино е да се съберат хора, близки по вкус и чувствителност, по теми, които ги вълнуват, и заедно да създадат филма.“
Тогава той е центърът около който се събират съидейници. „Което не го прави безкраен празник.“ – бърза да уточни с усмивка Надежда Косева: „Когато сме заедно и сме съмишленици, трудностите дори понякога ни провокират и ни предизвикват да измислим нещо ново, да погледнем на нещата по различен начин.“
Това може да се случи само в среда, в която не се чувстваш потиснат, а се разполагаш удобно и й въздействаш. Мартина Апостолова за първи път играе в киното и на снимачната площадка се оказва заобиколена от хора, които не критикуват, а са готови да помагат. Надежда Косева й е учител по кино в практиката: „Тя много търпеливо и старателно започна да работи с мен и да ме учи чисто технически на основите. Този процес и този филм бяха ново начало за мен в една нова среда, която до тогава не познавах.“
Главен сценарист на „Ирина“ е проф. Светослав Овчаров, а по сценария работи и Боян Вулетич, оператор е Кирил Проданов, художник – Ивелина Минева, художник костюми – Виктор Андреев, грим – Петя Симеонова, звукорежисьор – Момчил Божков, монтаж – Нина Алтъпармакова, композитор – Петър Дундаков. Продуцент е „Арт фест“ на Стефан Китанов, а филмът е реализиран с подкрепата на Националния филмов център, програма MEDIA и Програма за балканско сътрудничество SEE. Копродуценти са Светла Цоцоркова (Front Film), Добромир Чочов („Доли медия“), Тодор Тодоров. Сред изпълнителите на другите роли са Ирини Жамбонас, Христо Ушев, Касиел Ноа Ашер, Александър Косев, Красимир Доков.
На филмовия фестивал във Варшава
„Много са хората, които са с теб по пътя. Когато правиш финалните надписи – понеже много съвестно си водя бележки от първия до последния ден през годините на работа – осъзнаваш пътя, по който си минал, хората, с които си се срещнал. И ти блесва на екрана с цялата си мощ колко срещи си имал и как всяка една от тях е била важна и е допринесла за филма.“ – благодарна за споделеността е Надежда Косева.
На филмовия фестивал във Варшава
Когато „Ирина“ е готов, го очаква славен фестивален път. Надежда Косева оценява световните призове като „много хубав подарък“: „Фестивалната публика е изкушена, тя чете и гледа, чувства киното и мисли за него. Хубавото на фестивалите е, че творческата работа буди уважение. Ообено в нашето ежедневие, когато сме свикнали всяко нещо да се изстрадва, да се бориш за него, че нищо не идва даром – да получиш признание и уважение за работата си, това е истинска награда.“
„Най-добър филм“ от Лос Анджелис и Тирана, „Най-добра актриса“, Награда за дебют, Награда на публиката... „Ирина“ е обсипан с 20 отличия по целия свят. За Надежда Косева е много спецална наградата за режисура от Токио, тъй като й я присъжда жури с президент режисьор, на когото се възхищава: „Това топли.“ – с признателност казва тя. С наградите за най-добра актриса филмът се завръща от фестивалите във Варна, Варшава, Котбус, Тбилиси, Хонконг, Техеран, Бари, Палич – общо осем. „Наградите осмислят целия труд в смисъла на това да оправдаеш очакванията на хората, които са ти гласували доверие. За мен това бяха моите учители и Надя. Това, че този труд е оценен на толкова високо ниво, ми дава знак, че съм в правилната посока. Наградите са знаци, които ме ориентират в пътя. Много добре се чувстваш, когато хора от индустрията оценят свършената работа по такъв начин.“ – заключава Мартина Апостолова.