Blue Note Records пусна на пазара лимитирана серия плакати, в която са селектирани емблематични обложки на албуми от каталога на компанията. Тази идея е част от поредицата инициативи, с които лейбълът отбелязва своя 80-ти юбилей. Легендарната звукозаписна компания е известна не само с новаторския си саунд и подход към музиката, но и с визуалната естетика, която налага през 50-те и 60-те години на миналия век. Засега се предлагат общо 12 плаката, достъпни онлайн само за американския пазар. Всеки от принтовете е на цена от 295 долара, а по-късно тази година колекцията ще бъде обновена с още заглавия. Фокусът пада основно върху дизайна на Рийд Майлс и фотографията на Франсис Уолф. Само една от обложките е на друг автор - Genius of Modern Music: Vol. 2 на Телониъс Монк е по дизайн на Пол Бейкън. По-долу публикуваме списъка с плакатите, които вече са в продажба на Blue Note Store:
Арт Блейки: Free for All
Декстър Гордън: Gettin’ Around
Декстър Гордън: GO
Ерик Долги: Out to Lunch
Фреди Хъбърд: Hub-Tones
Грант Грийн: Green Street
Ханк Мобли: No Room for Squares
Кени Бърел: Midnight Blue
Кени Дорам: Afro-Cuban
Лий Морган: The Sidewinder
Сони Кларк: Cool Struttin’
Телониъс Монк: Genius of Modern Music: Vol. 2
През 2017 г. по идея на Явор Ганчев и Маргарита Борисова от „Дюкян меломан“ в София се проведе изложбата „Дизайн на грамофонни джаз плочи '54-63“. Малко след това тя получи своето виртуално продължение в сайта на Джаз ФМ. Селекцията на Явор и Маргарита може да разгледате в линка, а тук припомняме един от текстовете им, разказващ за естетиката в дизайна и оформлението на грамофонните плочи от каталога на Blue Note Records.
Издателството Blue Note е създадено през 1939 г. от Алфред Лайън, а Франсис Уолф, емигрант от Германия, се присъединява към компанията няколко години по-късно. Уолф е търговски фотограф в Германия и продължава и тук да снима звукозаписните сесии за Blue Note, макар че основно се е занимавал с бизнес страната на нещата. През 1955 г. Blue Note наема Рийд Майлс като дизайнер и до напускането му, дванайсет години по-късно, той създава над 500 корици за лейбъла, много от които са забележителни заради новаторската употреба на типографията като неотделима част от дизайна на корицата.
Рийд Майлс показва едно от най-великите и най-смели неща, които ни носят модернистите - как да предадем едно послание или идея по въздействащ и прост начин, без да се изкушаваме посланието да бъде самият дизайн. Друга характерна черта на неговите корици е, че типографията, цветът и фотографиите са в хармония и се допълват взаимно. Майлс е достатъчно умен, за да знае кога да даде възможност фантастичната фотография на Франсис Уолф да блесне. Но когато типографията иска да заеме централна позиция, фотографията ще допусне това, отдръпната в ъгъла, а цветът ще изиграе обединяващата роля. Все пак това, което вълнува най-много при него, е типографията. След като видите достатъчно много от кориците, които е направил, може да започнете да разпознавате безпогрешно неговия почерк. Типографията винаги е добре подредена с подравнени вертикално, но деликатно букви и винаги има визуален поток, който леко води очите.
