Преди няколко години в YouTube беше качен рядък 7-минутен запис, документиращ дуетната версия на You Go to My Head, направена от Били Холидей и Хелън Мерил през ноември 1956 г. по време на частно парти. Твърди се, че купонът е бил в нюйоркския апартамент на легендарния джаз критик Ленърд Федър.
Заинтригуван от обстоятелствата около въпросното изпълнение, Майк Майърс - създател на блога jazzwax.com, журналист в The Wall Street Journal и автор на книгата Why Jazz Happened, решава да проучи въпроса и се свързва с 84-годишната Хелън Мерил. Ето какво си спомня тя:
„Ленърд Федър правеше най-страхотните партита в апартамента си в Ню Йорк. Певци, музиканти, всички бяха там. Наследницата Дорис Дюк идваше често, защото тя искаше да бъде джаз певица. По време на тази нощ през 1956 г. имаше коктейлно парти и двете с Били стояхме до пианото с музиканти и се забавлявахме помежду си. Кларинетистът Тони Скот свиреше на пиано. В един момент чух Били да казва: „Постарай се да свириш добре, защото аз не обичам кларинет така или иначе, нали знаеш.“ Но аз не мога да си спомня дали тя го изгони, защото ла-бемолът звучеше твърде грубо и след това Ленърд седна на пианото.
Аз не пих нищо, но Били беше изпила няколко питиета. Причината, поради която пяхме You Go to My Head, е, че Били игриво настояваше да ми покаже как да завърша песента. Тя ми каза: „Хелън, винаги оставяш песните си с отворен край.“ И беше права. Но това беше моят стил. Аз винаги съм по средата на раждането на нещо в главата ми. Никога не знам докъде ще стигна.
Били, разбира се, завършваше всичките си песни по един и същи характерен начин. При You Go to My Head всяка от нас взимаше по един стих и се редувахме, което беше трудно. Когато стигнахме до края, Били искаше да илюстрира своя стил и поиска да я следвам, така че аз я разбрах. Опитах се да я имитирам и се разсмяхме. Ето защо направихме финала още веднъж. Беше забавен, но безсмислен урок.
Онази вечер нямах представа, че магнетофонът записва. Сигурна съм, че очите ми бяха затворени, когато пеех, за да се изолирам от всичко наоколо. Сякаш попадам някъде другаде, когато пея, и винаги си затварям очите . Били и аз бяхме близки приятелки. Когато тя отвори своя клуб Holiday Room в Чикаго, беше много мила с мен и ме покани да пея там, като идваше всяка вечер да ме слуша. Клубът беше отдалечен, намираше се в опасен квартал, мисля, че съпругът на Били - Луис МакКей, беше купил мястото. Чувствах, че Били е твърде изискана за квартала, но клубът се намираше там. Били беше много грижовна с мен. Тя беше специална.“
В периода, когато е направен този запис, Били Холидей изнася концерт в Carnegie Hall заедно с Чико Хамилтън, а месеци по рано Хелън Мерил записва с Гил Еванс албума Dream Of You.
През 2015 г. отбелязваме 100 години от рождението на Били Холидей. Повече за новия албум на Хосе Джеймс, посветен на великата певица, можете да прочетете тук.
Хелън Мерил е от тези певици, които имат смелостта да не се изразяват в характерната за онази епоха вокална стилистика. През 50-те на мода били големи оркестри с шумни певици, които разпявали гласните и демонстрирали вокални данни. Докато Хелън Мерил използвала други техники, с които гласът изглежда тих, близък, интимен и приглушен, и то в малки групи. Нейният талант е толкова забележителен, че в следвоенния период като млада певица тя има щастието да работи с някои от титаните в джаза, сред които Клифърд Браун и Гил Еванс. Повече за Хелън Мерил разказва Мирослава Кацарова в публикация от миналата година.
На снимката: Били Холидей участва на Monterey Jazz Festival през 1958 г.
