Барокова музика от най-различни региони на Европа ще чуем в изпълненията на Академията за старинна музика в Берлин – АКАМУС, на концерт утре вечер от 19 ч. в Първо студио на БНР. В програмата са включени творби на Франческо Мария Верачини, Хенри Пърсел, Георг Фридрих Хендел, Жан-Фери Ребел, Антонио Вивалди, Франческо Джеминиани и Георг Филип Телеман. „Смятам, че е хубаво именно във времена като днешните, да покажем колко свързана е била Европа още преди 250 години.“ – каза в интервю на Георги Митов от Класик ФМ концертмайсторът на АКАМУС Бернхард Форк. Концертът утре вечер се организира от „Гьоте институт – България“, а Джаз ФМ и Класик ФМ сме медиен партньор.
С изпълненията на Академията за старинна музика в Берлин ще се насладим на богато и пъстро музикално пътешествие, което ще премине през пулсиращия Лондон на Хендел, ще я срещне с Телеман в мултикултурното пристанище на Хамбург, ще продължи към буйния Париж на бунтовниците. Красотата и виртуозността на италианската музика ще бъде представена от майсторски концерт за два обоя на Вивалди, както и от енергичните ноти на Джеминиани. АКАМУС ще ни пренесе във времето на барока не само с изпълнението и програмата си, но и със звука на автентичните си инструменти. Специално за концерта ансамбълът пристига и с уникална лютня от XVIII в., която е рядка антика, запазила духа и звученето на времето.
Бернхард Форк се посвещава на цигулката от 5-годишна възраст. Той винаги е проявявал особен интерес към ранната музика и изпълнението ѝ на старинни инструменти. Ето защо се обучава при някои от най-изявените имена в тази област, сред които маестро Николаус Харнонкурт. „Той преподаваше в „Моцартеума“ в Залцбург. Написа ми писмо, докато живеех в бившето ГДР, с което ме покани да следвам при него. Дадоха ми паспорт и виза и ми позволиха да пътувам до Залцбург. Още пазя това писмо с неговия почерк. За мен Николаус Харнонкурт е музикантът, който винаги е свирил свободно от всякакави догми.“ – казва Форк.
Той е част от ансамбъла на Академията за старинна музика в Берлин още от самото му създаване през 1982 г. „Когато започвахме през 80-те, бароковата музика беше опитно поле, а днес съществува опасността тя да се превърне в нещо обичайно. За мен е важно да запазим радостта си към експеримента и да продължим да бъдем отворени към новото.“ – вярва той Бернхард Форк.
Ангажираността му като един от концертмайсторите на ансамбъла е резултат от неговата интензивна работа със старинните инструменти и играе ключова роля при утвърждаването на състава от Берлин и неговия успех. „В началото само репетирахме без почивка, без да гледаме часовника, въпреки че другите музиканти свиреха в други симфонични оркестри. Използвахме всяко едно свободно време, за да репетираме. Даже ходихме заедно на почивка и там продължавахме. Взимахме и семействата си, за да може и те да ни видят… След записите ни за „Етерна“ разширихме радиуса. След падането на Берлинската стена работата ни се разрасна още повече. Всички напуснаха оркестрите, в които работиха, и започнаха да свирят само в нашия ансамбъл“ – спомня си Форк.
Сега Бернхард Форк преподава в Берлин във Висшето музикално училище „Ханс Айслер“, което завършва през 1986 г. под ръководството на Еберхард Фелц. Днес в Националната музикална академия той изнася майсторски клас за струнните инструменти, а колегите му Кристиан Бойзе (басон) и Михаел Бош (обой) – за дървените духови инструменти. За студентите Форк казва: „Те трябва да намерят свое собствено отношение, позиция към музиката, собствен език, а не да повтарят това, което са правили другите. Отношението им към музиката трябва да е като че ли са първите, които я виждат в нотния текст. Музиката е израз на невероятно много емоции. Смятам, че младите музиканти трябва да успеят да изразят тази емоция и да посмеят да надскочат себе си и даже да преувеличат. Искам те да покажат този живот, който се крие в музиката, без значение от коя епоха е тя.“
Бернхард Форк е щастлив да се завърне в България, в която отдавна е влюбен. Като студент той се е насладил на красотата на природата ни в Рила, Пирин и Родопите.
Снимка: Uwe Arens
