Джазът е главен герой в този красив текст на Белослава, едновременно напомнящ на изповед и обяснение в любов. Със своето откровено и емоционално признание кадифеният глас на българската джаз и поп музика се включва в нашата поредица с есета по темата за джаза днес. Певицата никога не се е притеснявала да споделя открито най-съкровените си мисли, но в следващите редове ще откриете една още по-чувствена Белослава, която без колебание и страх напълно разголва себе си.
Джазът - една възпитано подредена меланхолия, рееща се свободно между вятъра и дъжда на нашето столетие...
Джазът облича тялото ми в кехлибарено сатенена рокля и ме разхожда до тухлените и подземни коридори на неговата опушена от дим и страст бърлога. После съблича съзнанието ми тихо, топло и дълго, докато не разголи душата ми и не я прегърне. А когато я прегърне, просто не я пуска...
Заедно летим над нощния град или се гмурваме в дълбините на океана и само вибрациите от песента на китовете разсейват нашето съвършено усещане... После заедно ядем топла канелена кифла с чаша кафе на „Пето авеню“ и „Бродуей“... и бързаме да се приберем отново заедно, за да поспим в разхвърляното легло с песента на тромпета, който посреща новото есенно утро. Тихо е. Джазът - моят любим, спи до мен силен, спокоен и вечен. А в прегръдките му се чувствам красива, блажена жена!
И тук съм готова да се гмурна в конкретиката (която само думите описват като такава). Например, музиката на великия Дейв Грузин, чието пиано и теми познаваме от филмите, с които сме живели, пробужда живота за много от нас и ни прави герои, любими и смислени крачещи хора по пътя ни. (Дейв Грузин и Лий Ритенауър - Mountain Dance)
Веднага се потапям във Величието на медено любовните за мен Fourplay, с палитра и детайли, дарени от Господ. А при една от безумните им колаборации с кралицата Шака Кан безусловно се съгласяваме, че точно те умеят да спират времето. (Fourplay и Шака Кан - Between The Sheets)
После препускаме със стадо диви мустанги на фона на пролетното и свежо слънце с Хърби Хенкок и безграничната му Вселенска всеотдайност към музиката и очевидна лудост, с която той самият преминава през десетилетията на нашето съвремие. Красив мъж, велик ум. (Хърби Хенкок - Chameleon)
И тук пред залеза, в едно поле, на верандата на моята женственост, с копринента си рокля притихвам и подавам ръката си на Чет Бейкър, който пее за мен My One And Only Love. Мирише на прегоряла лятна трева, на спокойствие и на безнадеждна, дълбочинна обич. Тя се случва веднъж в живота на човек!
Вдишвам от Великото време на големите умове, фанатични поклонници на джаза, когато Зелда и Скот Фицджералд разпиляват света под арката на европейския елит и се наслаждават, опиянени от музиката на Били Холидей, която пее Ladу Sings The Blues, а не след дълго е изпята от голямата легенда на 80-те г. Даяна Рос.
И приближавайки се до наши дни, се потапям, разтапям и се въвличам съвсем съзнателно във Вселента на Куинси Джоунс. Ах, Куинси, дали музиката е кръвта ни или кръвта ни е музика...?! Ако бях аватар, бих казала: „Аз виждам те... “ (Маркъс Милър, Гретчен Парлато, Рубен Бладес - Setembro)
И понеже ако не спра, ще полетя (а това не е желателно, защото имам прекрасни съпруг и дъщеря, на които ще липсвам), искам да полетя с условието, че ще се приземя заради принципа на земното притегляне и заради необходимостта да остана земна, поне докато Бог ми е отредил. Хосе Джеймс и Емили Кинг в Heaven On The Ground са онова реално вълшебство, което прелива от миналото, през настоящето и прави Музиката толкова безкрайна величина, че според мен и боговете мълчат!!!
Имената, през които бих пребродила, през земите и времето, в което съм живяла, няма да са достатъчни за времето и думите в есето, което обещах да напиша. Чувствам се като тъкмо стъпила на прага, пред гигантска Вселенска порта, инкрустирана със злато и смарагди, пазена от митични сфинксове и покровителствена от всички богове на нашата вяра. Джазът, музиката и ние самите сме единен събирателен образ на най-съвършеното, най-блаженото, най-страстното и съкровено начало на една голяма ЛЮБОВ!!!
Искрено ваша: Белослава
Фотография: Орлин Огнянов
Разговора на Таня Иванова с Белослава, в който двете коментират есето на вокалистката, може да чуете чрез бутона „Аудио“. Текстът на Белослава е третият от поредицата с гледни точки за джаза днес. Есетата, които публикувахме до този момент, са на Христо Йоцов и театралното семейство Мая Новоселска и Теди Москов.
