Арита Франклин води съдебна битка срещу показването пред публика на документален концертен филм, заснет през 1972 г. от Сидни Полак

Арита Франклин води съдебна битка срещу показването пред публика на документален концертен филм, заснет през 1972 г. от Сидни Полак

Арита Франклин прави невъзможното, за да предотврати показването пред публика на документалния филм Amazing Grace, който е свидетелство за неин госпъл концерт в баптистката църква New Missionary в Лос Анджелис през 1972 г. Три часа преди първата му прожекция на филмовия фестивал в Телърайд, щата Колорадо, тя успя да се сдобие със съдебно нареждане за отмяна на прожекцията. Впоследствие организаторите на филмовите фестивали в Чикаго и Торонто свалиха филма от програмите си.

Режисьор на заснетия видеоматериал, който е в основата на филма, е легендарният Сидни Полак. За момента не е ясно защо звездата отказва да позволи разпространението на лентата, нито пък защо продуцентът не успява да постигне споразумение с нея. От концерта, на който е заснет спорният филмов материал, през 1972 г. бе издаден двоен концертен албум (обложката е илюстрация към новината) - третият записан на живо албум на Арита Франклин. Той държи рекорда за най-продавания госпъл албум на всички времена. На следващата година с него Арита Франклин печели наградата „Грами“ за най-добро госпъл соул изпълнение. Още тогава от Warner имат планове за издаване на концертен филм, които обаче изоставят.

В сагата около Amazing Grace сега, първоначално Арита Франклин заведе дело срещу филмовия фестивал в Телърайд, макар организаторите да не са страна по спора. Тя се позова на поправка в конституцията, защитаваща нейната лична неприкосновеност. Съдията се произнесе в нейна полза. Макар свален от програмата на фестивала в Торонто, филмът бе показан в рамките на форума на частна прожекция за потенциални купувачи. Това накара звездата да преформулира иска си към продуцента Алън Елиът и да поиска пълната забрана за показването на филма. Арита Франклин запазва мълчание по въпроса въпреки молбите на медии за коментар.

Арита Франклин стана много популярна още с началото на кариерата си през 60-те години на миналия век, но в началото на новото хилядолетие интереса към албумите й отслабна. До момента, в който се появи не особено вдъхновяващия, но привлекателен за младата аудитория Sings the Great Diva Classics. За представянето му Кралицата се появи пред публика видимо отслабнала, с вталени потник и панталон и с маратонки. След поредица от участия на живо по американските национални телевизии, звездата върна вниманието върху себе си. Sings the Great Diva Classics стана нейното най-силно представяне от 1985 г. насам. Продуциран от познавача на масовия вкус Клайв Дейвис (президент на „Сони“ по творческите въпроси), албумът дебютира под номер 3 в класацията на „Билборд“ за аренби албуми и под номер 13 в Топ 200. Така проектът постигна успеха на Who’s Zoomin’ Who от средата на 80-те, но също така и отбеляза рекорд – това е най-добрият й дебют в класацията Топ 200, като надмина A Rose Is Still a Rose от 1998 г.