Тази нощ бяха връчени 78-ите годишни награди „Златен глобус“, в които се откроиха няколко продукции и имена, свързани с любимата ни музика. Андра Дей взе наградата за най-добра актриса в драма за своето превъплъщение в ролята на Лейди Дей във филма на Лий Даниелс The United States vs. Billie Holiday. Тя изказа своята благодарност към Били Холидей, „която ме промени чрез тази роля, посредством своето присъствие и със своя дух.“
В интервю за сайта на „Златните глобуси“ Андра Дей разказва, че чува гласа на Били Холидей за първи път, когато е на 11 – 12-годишна възраст и го разпознава като толкова различен от всичко останало, че не може да спре да го слуша. Първата песен в изпълнение на Били Холидей, с която се среща, е Sugar. А след това осъзнава силата на словото, трогната от Strange Fruit. „В гласа й чух саможертвата. Като че ли тя казваше: „Това е моето послание и това е неговият носител.“ Благодарение на това по-късно оформих своя собствен глас и започнах да пиша песни. Като младо момиче просто исках да пея. Но Били Холидей ми напомни за въздействието, което искам да имам върху хората, когато чуят моите песни и думите ми в тях.“
Андра Дей в тоалет и с бижута CHANEL в очакване на церемонията по връчването на наградите „Златен глобус“. Снимка: Stefanie Keenan/Getty Images for CHANEL
Андра Дей пее за Били Холидей Tigress & Tweed: „Надявам се песента да укрепи с Истина и Любов“
Андра Дей откроява още едно достойнство на филма – че показва технологията на подкопаването на движението за граждански права, което тя казва, че правят и сега бели хора, опитващи се да компрометират протестите. Темата за наркотиците актрисата и певица разглежда, като посочва, че зависимостта е болестно състояние, което произтича от травми и наранена психика, така че като към заболяване трябва да е отношението към нея. „Били Холидей е била мъченица във войната срещу наркотиците – не е знаела достатъчно за тях, но е била наясно, че тези вещества нарочно се вкарват в общността от силовите структури на държавата по онова време.“ – посочва Андра Дей.
Тя говори и за домашното насилие и казва, че проблемът трябва да се покаже в неговата цялост, за да има решение. Във филма от 1972 г. последният съпруг на Били Холидей е показан в благоприятна светлина. Всъщност, той се самопоказва така, както казва Андра Дей: „Луис Маккей е последният съпруг на Били Холидей преди тя да почине, с когото тя се опитва да се разведе. Той е бил ужасен, бил е сводник и прави така, че тя да попадне в затвора. Но през 1972 г., когато се появява Lady Sings the Blues, основателят на ФБР Едгар Хувър е още жив, а Луис Маккей е технически директор на филма, така че той се изтъква като обичащ Били Холидей герой. А не е това. Трябва честно да говорим за домашното насилие, тъй като то е неприемливо и не можем да го толерираме.“ – категорична е Андра Дей в интервюто, което можете да прочетете тук.
Андра Дей в мига, в който чува своето име като носител на „Златен глобус“. Снимка: NBC/NBCU Photo Bank via Getty Images
Световните медии коментираха новината за победата на Андра Дей в светлината на това, че тя е първата афроамериканка – победителка в тази категория от 1986 г. насам, когато за първи път тъмнокожа жена печели статуетката и това е Упи Голдбърг. Андра Дей имаше и номинация за песента си Tigress & Tweed от саундтрака към филма.
Филмът Soul, за чийто саундтрак допринася пианистът Джон Батист, беше отличен за най-добра анимация и за най-добра оригинална филмова музика. Това е първият анимационен филм на „Пиксар“, в който главният герой е от афроамерикански произход.
Актьорът Чадуик Боузман бе удостоен посмъртно със „Златен глобус“ за своята роля във филма на Netlflix Ma Rainey’s Black Bottom. Боузман бе номиниран за „Златен глобус“ в четири категории - за този филм и за Da 5 Bloods на Спайк Лий, с което постави рекорд сред актьорите. Чадуик направи своя пробив през 2013 г., изпълнявайки ролята на бейзболиста Джаки Робинсън в биографичния филм „42“, а година след това изигра Джеймс Браун в лентата Get on Up. Американският актьор почина от рак миналото лято на 43-годишна възраст.
Саундтракът на Ma Rainey’s Black Bottom е поверен на саксофониста Бранфорд Марсалис. За „Майката на блуса“, както наричат Ма Рейни, Марсалис казва, че без нея не би имало Беси Смит, без Беси Смит не би имало Били Холидей, а без Били Холидей нямаше да го има модерното пеене. Бранфорд записва музиката за филма заедно с певицата Максен Луис и 17-членна група. Саундтракът започва с песента на Ма Рейни Deep Moaning Blues, представена с нов аранжимент на Бранфорд Марсалис.