Наследството на Ал Жеро е в новаторството на хубавата музика, която той представяше в продължение на половин век, и добротата, която споделяше с нея. Джаз, аренби и поп за първи път зазвучаха в едно, за да ни кажат, че сме заедно в своята любов към музиката, за да направят реалност изкуството, което лекува и извисява. Неговата скромност, непринуденост и всеотдайност бяха учебник по благородство. Ал Жеро ни даде толкова много! Тепърва ще свикваме с мисълта, че вече не е сред нас, но неговата следа е толкова дълбока, че той живее във всичко в съвременната джаз, ритъм енд блус и поп музика. Неговата душа е в музиката, която обичаме, която ни окрилява.
Ал Жеро слиза от сцената. Двата му концерта в София винаги ще топлят сърцата на меломаните
Ал Жеро почина на 12 февруари на 76-годишна възраст малко след като лекарите го посъветваха да отмени изявите си до края на годината, а той обяви оттеглянето си от концертната сцена. Всички тогава в мислите си го подкрепихме и продължихме да се надяваме, че и от студиото той ще продължи да ни помага. Рано сутринта в неделя той почина в болница в Лос Анджелис, където постъпи заради изтощение. Причината за смъртта все още не е обявена. Съпругата му, синът му, близки роднини и приятели са били край него в последните му дни на този свят. Семейството му помоли да не се изпращат цветя и дарове, а вместо това почитателите му по желание да дарят на Фондацията за музика в училище в Уисконсин – „прекрасна организация, която подкрепя изявите в музиката и преподавателите и която предоставя стипендии за обучаващи се в Милуоки и Уисконсин.“ „Дори да не дарите средства, отделете няколко минути, за да изгледате хубавото видео, което Обществената телевизия на Уисконсин продуцира, за да почете Ал, когато през октомври той получи връчваната от фондацията Награда за цялостни постижения.“ – се казва в обръщението към почитателите му.
В официалното съобщение на сайта на Ал Жеро член на екипа му го описа така: „Вторият му приоритет в живота бе музиката. Трети нямаше. Първият – далеч преди втория, бе да лекува и утешава хората, които се нуждаеха от това. Независимо дали болката бе в душата или тялото, той даваше покой. Той искаше да се появи топла усмивка там, където преди е имало тъга. Песента бе начинът да постигне това.“ Ал Жеро дебютира с албум през 1976 г., когато е на 36 години. Преди това, от 1968 г., той пее в малки клубове в Сан Франциско, често се изявява и в Лос Анджелис и постепенно името му става познато сред широк кръг любители на музиката. По душа лечител, първата професия на Ал Жеро е рехабилитатор – на нея се посвещава, след като решава, че няма смисъл да се занимава с бейзбол, където са първите му успехи.
В интервю по Джаз ФМ в навечерието на първия си концерт у нас в отговор на въпроса на Таня Иванова как е избрал музиката Ал Жеро разказа: „Музиката избра мен. Бях 3-годишен, когато вече пеех в църквата. Майка ми беше църковен органист, баща ми беше чудесен певец. Представете си, чувах го да пее, още докато бях в утробата на майка си. Имах изяви пред публика преди да мога да пиша името си. Скоро след това разбрах колко е важно да можеш да изписваш името си, научих се да чета, започнах да ходя на училище и реших да имам истинска професия. Знаех, че не мога да си намеря работа, ако нямам късмета да стана професионален певец. Бях добър и в спорта, но едва ли щях да стана професионален бейзболист. Все пак имах мечти. След като работих 4 години като асистент-рехабилитатор, разбрах, че съм по-добър певец и започнах да си изкарвам прехраната от пеене. Постепенно достигнах до момента, когато си казах: „Добре, ще го правя през цялото време, ще се посветя на музиката“. През 1975 г. подписах първия си договор и така с албума We Got By започна професионалната ми кариера. Тъй като съм дълбоко свързан с музиката, ако сега бях рехабилитатор, пак щях се занимавам с музика, но само за удоволствие.“
Още с първия си албум печели германската музикална награда „Ехо“, същото признание получава и за втората си продукция Glow, а през 1978 г. е удостоен с първото си „Грами“ за най-добро джаз вокално изпълнение за Look to the Rainbow. През годините печели общо седем награди „Грами“, като е единственият творец, получил златно грамофонче в категориите за джаз, поп и аренби.
Екипът на Ал Жеро предаде неговия завет към хората, с които е осъществил мисията си, които е докоснал с изкуството си: „Към съпругата, сина, сестра му, братята му и цялото семейство: вие дадохте възможност на Ал да се сподели със света. Той ви е благодарен за този дар. Той знаеше, че е трудно и съжаляваше за това. Вашият дар бе и за нас, така че и ние сме благодарни. Към всички, посетили концертите му и слушали неговите албуми: той се нуждаеше от вас и вие винаги бяхте там в продължение на близо 50 години. Той ви бе благодарен всеки миг и се стараеше да показва това на всеки един от вас. Към групата му и към многото много талантливи музиканти, автори на песни и текстове, аранжори, сътрудничилите с Ал през годините: вие му помогнахте да даде всичко от себе си, подкрепяхте го, изпълвахте го с вълнение. Той ви ценеше безкрайно много и смяташе, че сте брилянтни. Обичаше да споделя сцената с вас и за него бе чест, че вие я споделяхте с него. Към всеки организатор на концерт, водещ и продуцент: благодарим ви за вярата в него. Вашата подкрепа бе важна и безрезервна. Той никога не ви е приемал за даденост. Към неговите агенти, мениджъри, помощници, съветници и журналистите, подкрепяли работата му, към всички авиокомпании, хотели, сцени и останали домакини, които го посрещаха като у дома си: той оцени всяко старание, всяко усилие, което от сърце положихте, безпределно. Той оцени всичко това. Към младите навсякъде, особено музикантите, за които бе благодарен, че срещна в училищни музикални работилници, в конкурси, резиденции и на концерти: Ал ви моли за услуга – намерете формата на изкуство, в която бихте излели цялата си страст, и го направете. Когато изкуството е част от живота ви, ще бъдете по-добър член на семейството, съсед, приятел, гражданин. Накрая, към Ал Жеро: Благодарим ти! Завърши своята мисия красиво и благородно. На добър път! Заслужи го!“
Ал Жеро на два пъти сподели музиката си на живо в София – той гостува на фестивала ни „София джаз пик“ през 2006 и 2007 година, като вторият път дойде заедно с Джордж Бенсън в единственото концертно представяне в Източна Европа на техния съвместен албум Givin’ It Up.
В посвещението си към Ал Жеро Хосе Джеймс си спомня 2004 г., когато е бил хлапе, все още незавършил колеж или консерватория, но отчаяно желаещ, както се изразява той, да пее джаз. Докато се подготвя за конкурса „Телониъс Монк“, той слуша непрекъснато новия албум на Ал Жеро Accentuate the Positive. На състезанието стига до полуфинала – и се чувства съсипан. На партито се появява членът на журито Ал Жеро „усмихнат, спокоен, в собствени води.“ „Приближих го в страхопочитание, той се обърна към мен със своята мегаватова усмивка. „Здравейте! Аз съм Хосе Джеймс и пея джаз. Не стигнах до финала, но обичам Вашия нов албум.“ Той кимна с разбиране. „И коя е любимата Ви песен?“ „Groovin’ High.“ – отговорих и той веднага запя – и като покана, и като предизвикателство. Запях басовата линия, придърпах моя нов тогава приятел Саша Добсън, който започна да пее хармониите. Насред залата в Държавния департамент споделихме този ценен музикален момент, в който научих всичко за музиката – че тя е, за да я споделяш, че наградите не означават много, че музиката е свята и вечна, че стига най-дълбоко. В края на песента се обърна към мен и през смях каза: „Искаш ли да ми станеш син?“ Тогава за първи път през този ден се усмихнах и благодарение на него никога не погледнах назад. Той ме свърза с нещо по-велико – със същността на творческия дух, с джаза, с миналото и бъдещето. Благодаря за това, че винаги бе верен на музиката, на творческия дух, независимо от жанра. Сега си свободен!“
Ал Жеро на сцената с Браян Кълбъртсън. Източник: фейсбук страницата на Кълбъртсън
Браян Кълбъртсън: „Ал Жеро правеше така, че всички около него да се усмихваме. Беше заразно – като гласа му, музиката му, смеха му. Всеки път, когато се срещахме, той ме разцелуваше и изпяваше името ми, както само той можеше. Няма да забравя, когато за първи път го гледах на концерт – тогава бях само на 12 години. Такова вдъхновение! High Crime бе любимият ми негов албум в годините, когато се оформях като музикант. Буквално износих касетата от прослушване!!! Благодаря, Ал, за това, че беше един от най-уникалните творци на нашето съвремие! Ти докосна толкова много хора и дълбоко ще ни липсваш.“
Шака Кан: „Ти бе ВСИЧКО – джаз и отвъд, с ненадминат импровизаторски талант.“
Мирослава Кацарова: „Израснах с неговата музика, той беше моят герой и все още е... We’re In This Love Together. Поклон!“
Петър Салчев: „Завинаги.“
Рейчъл Роу: „Нека е хармония и музика по пътя към светлината.“
И коментари на нашите слушатели към публикациите ни във фейсбук:
„Мъчно ми е, той беше любимият ми изпълнител. Вечно ще бъде в моето сърце.“
„Ще остане вечно с музиката си!“
„Поклон! Един невероятен музикант вече грее като звезда на небето! Много тъжна вест, още повече, че точно неговата музика преди много години ме запали по джаза и до ден-днешен това е любимият ми стил музика.“
„Не мога да повярвам!“
„Поклон! Велик музикант!“
„Голяма загуба за всички!!!!“
„Светът изгуби още един ВЕЛИК!“
„Благодарим за музиката!“
