Опитвам се да си спомня кога чух Ал Жеро за първи път, но не успявам. Обикновено мога да посоча конкретна история или ситуация, която ме е свързала с музиката на любимите ми артисти, но тук случаят е по-различен. Ал Жеро сякаш винаги е бил неразделна част от живота ми. За мен присъствието му е като това на слънцето, морето, залезите и изгревите, птиците… Все неща, които изпълват живота ти с красота и смисъл, без непременно да се налага да отговаряш на излишни въпроси. Усещане за тук и сега, малка част от вечността. Може би затова си имах една тайна мечта – Ал Жеро да е безсмъртен…
Новината за смъртта му ме остави без думи. Бях безутешна. Плачех и не исках да повярвам. Това беше момент, в който дори спрях да слушам музиката му. Всяка негова песен ме натъжаваше още по-силно и правеше празнината от загубата непоносима. Тогава потърсих утеха в една детска книжка, която пропътува разстоянието от Ню Йорк до София миналата година през юни, за да пристигне при мен под формата на един от най-бленуваните подаръци за рождения ми ден. Книжката е написана от Кармен Рубин и се нарича Ashti Meets Birdman Al („Ашти се среща с Човека птица Ал“). Главен герой в историята е 9-годишната Ашти, която е събирателен образ на двете дъщери на авторката: Ашанти и Ашли, оттук идва и странното й име. Илюстрациите са направени от Саймън Стюарт, за когото Рубин разказва, че до 15-годишна възраст не е могъл да чете. Той е мълчалив човек, не обича да говори, но умее да се изразява чрез образите, които рисува.
Корица на книгата Ashti Meets Birdman Al
Един ден докато Ашти и майка й се разхождат в парка, покрай детския смях, крякането на патиците, шума на вятъра и прелитащите самолети чуват интересни звуци (Tweeee-tah da dahhhhh и Lo de doh deeeee), които привличат вниманието им и те тръгват след тях, за да разберат откъде идват. Тайнствената песен ги отвежда до възрастен човек, който храни птиците и пее заедно с тях. Кожата му е нежна, ходилата - огромни, ръцете му сякаш са клони, които могат да прегръщат, а на главата си носи навита шапка, под която се подава коса, сякаш поръсена със захар. Неговото име е Ал. Той разказва на Ашти и майка й как преди години е бил музикант и е пътувал по целия свят. „Сега пея само на птиците.“ – казва той. След това споменава, че любимата му музика е джаз и с тъга признава, че днес децата не знаят особено много за нея и че тя звучи все по-рядко по радиото. Старецът споделя как навремето е обичал да ходи на училище, за да слуша звука на музикалните инструменти и как му е харесвало да имитира барабаните. „Училището, което посещавах някога, ще спре програмата си по музика, защото нямат пари за нея.“ – казва възрастният господин. Така на Ашти й хрумва чудесна идея за спасяването на музикалната програма, идея, чието осъществяване въвлича деца и възрастни. Ще запазя описанието на всичко това за тези, които решат да прочетат книгата, само ще спомена, че историята завършва с концерт, а в училището продължава да се изучава музика и джазът не е забравен. На финалните страници на книжката накратко са представени няколко музикални инструмента и четири от най-известните имена в джаза - Били Холидей, Телониъс Монк, Дизи Гилеспи и Каб Калоуей.
Чета книжката на Кармен Рубин Ashti Meets Birdman Al с огромно удоволствие. Разгръщам страниците й много пъти тези дни, по-спокойна съм и си давам сметка как следите от вдъхновението Ал Жеро са навсякъде, как това вдъхновение е белязало моя живот, животът не само на меломаните по целия свят, но оставя отпечатък и върху най-малките. Преди няколко години книгата на Рубин получи официално одобрение да се чете в учебните заведения. Едва ли бих могла да опиша по-добре от авторката неземната на пръв поглед връзка на възрастния мъж, който общува с птиците, който пее заедно с тях, а мелодиите им изпълват простора. За всеки, докоснал се до музиката на Ал Жеро, тази връзка е повече от естествена, тя ме върна към есето на Антони Дончев от поредицата ни с гледни точки за джаза, в което той написа: „Всеки един джаз музикант е птица, която лети.“
Кармен Рубин чете на децата от Ashti Meets Birdman Al
Най-извисеният полет на музиканта е по време на концерт. Тогава и публиката полита заедно с любимия си изпълнител. През 2006 г. имах изключителната възможност да бъда част от екипа, който организира първия концерт на Ал Жеро в България. Гостуването му у нас се превърна не просто в преживяване, което никога няма да забравя, а ми поднесе уроци, които, надявам се, съм научила добре. Първият ми урок беше по професионализъм. Като човек, който винаги е предпочитал нощта пред светлата част от денонощието, не успях да се събудя навреме за ранното телефонно интервю с Ал Жеро, което бяхме уговорили. За щастие получих втори шанс, който този път не пропилях. Следващият ми урок беше по време на среща с Ал Жеро в гримьорните на НДК и това беше урок по човечност. Един голям музикант с огромно сърце махна с ръка след моето извинение и ми каза: „Случват се такива неща.“, с което веднага ми донесе така желаното облекчение. Третият урок беше по време на самия концерт - урок по щедрост и любов, тогава със съпруга ми се сгодихме. Колко ли хора на тази планета са се влюбвали, докато са слушали музиката на Ал Жеро, танцували са на нея първия си сватбен танц или са я използвали като вълшебно хапче, за да лекуват самотата и разбитите си сърца? Музиката на Ал Жеро е любов и видим знак, че доброто съществува, че талантът може и да идва от Бог, но ти решаваш дали ще го разгърнеш и дали ще влагаш душа в нещата, които правиш.
Два момента от телефонния ми разговор с Ал Жеро си спомням много ясно, 11 години по-късно. На въпроса ми каква музика слуша вокалистът отговори: „Вече слушам само тишината.“ През последните години разбрах какво е имал предвид. Другият изненадващ момент беше, когато ми разказа за любовта си към космологията – интереса му към планетите, звездите, галактиката. Всичко това – споделено от музикант, който самият е вселена. Радвам се за тези след мен, на които им предстои да я открият, да я изследват и доброволно да се изгубят в нея. Това е един от преките пътища да се научим да летим. И да обичаме.
Всички снимки са от фейсбук страницата Ashti Meets Birdman Al
