Фотоапаратът на Василка Балевска е запечатал за историята велики моменти от музикалната ни сцена. За 50 години творческа дейност днес тя представя изложба в зала „България“. „Музика в обектива“ ще бъде изложена във фоайето до края на април и е част от програмата на Европейския музикален фестивал.
„От самото начало на постъпване на работа в Държавния фотоархив започнах да снимам музика. Правехме летопис на нашия живот във всички области – промишленост, селско стопансткво, култура... Всички снимахме всичко, но аз най-вече снимах музика.“ – върна се към началото Василка Балевска в интервю на Радостина Узунова от Класик ФМ.
Първите снимки на фотографката са на диригента на хор „Бодра смяна“ Бочо Бочев и на Симфоничния оркестър на БНР Васил Стефанов. Редица събития в нейното детство я подготвят за кариерата на професионален фотограф на музика. Родена в Троян през 1946 г., Василка Балевска често е в читалището, построено през 1870 г. и развиващо активна дейност – самодейните оперета, оркестър и хор печелят награди на състезания. Именно от там тръгва пътят на Минко Босев, който после става звезда на Музикалния театър. Читалището е център на просветителска дейност. Василка Балевска живо си спомня срещата с композитора Тодор Попов, който изнася беседа за човешкия глас – пуска една и съща песен, изпълнена от различни музиканти, и прави сравнения. На сцената на читалището Славка Славова изнася рецитали. А по време на лагер във Варна през 1958 г. Василка Балевска гледа „Кармен“ в Летния театър със Зара Долоханова и оттогава обиква операта: „Такова силно впечатление ми направиха постановката и музиката, че от тогава обикнах операта, която преди изобщо не можех да слушам.“ Тя следи образователните програми по радиото с анализи на произведения. Като дете свири на цигулка, но изоставя инструмента, защото повече й се играе, а до завършването на гимназия пее в училищния хор.
Алексис Вайсенберг
Фотоапарат в ръцете й слага баща й, на когото тя посвещава изложбата си – сега се навършват 100 години от рождението му. „Когато бях на 9 години баща ми, който бе учител, голям любител фотограф, ми връчи един фотоапарат, за да може, когато отиваме на излети, да снимам. Въпреки че исках да уча руски и история, той ме отклони и каза, че по-добре е да следвам фотография. Благодаря, не е сбъркал.“ Любовта си към историята тя влага в описването на историята на българската музикална сцена: „Любим предмет ми беше историята. Сега чрез моята професия се опитвам да правя история.“
Фотографката снима първия концерт при завръщането у нас на Веселина Кацарова вече като голяма звезда на световната сцена: „Тя се завърна от Швейцария и пя в НДК. Помня колко много се вълнуваше. Много снимах, защото тя красиво жестикулира и с мимика и ръце изразява това, което пее. Направих към 120 снимки, които й подарих в албум. След концерта ме пита как е реагирала публиката. Казах й: „Всичко мина идеално!“ Василка Балевска прави първата професионална снимка на Васко Василев, която след това е отпечатана на дебютната му грамофонна плоча: „Първите негови снимки като дете са мои – момчето с бялата ризка и с червената връзка. Снимах го и когато след толкова години се върна в България. В изложбата публиката ще види първите негови снимки на сцена.“
Васко Василев
През годините Василка Балевска снима гостувалите у нас Курт Мазур, Руджиеро Ричи, Рената Ското, Джузепе Тадеи, Кшищов Пендерецки. От България своята международна кариера започва Вадим Репин, когато е на 10 години. Преди няколко месеца той отново бе у нас, а от директора на Софийската филхармония Найден Тодоров получи за подарък снимка на Василка Балевска от онзи паметен миг. „Вадим Репин за първи път дойде в България на 10-годишна възраст. С Новосибирския оркестър премиерно изпълни у нас Концерт за цигулка и оркестър от Тихон Хренников на авторския концерт на композитора.“
Найден Тодоров
През годините Василка Балевска най-дълго снима Минчо Минчев и Райна Кабаиванска: „Тя има страшна енергия – дори някой да не обича музика, ще го привлече с присъствието си, с играта си. Тя така изразително си изработва всяка крачка, всяка фраза. При нея няма пренебрежително отношение към работата. Когато се върна да участва в „Адриана Лекуврьор“, с Александрина Милчева трябваше да слизат по стръмна стълба. Наблюдавах я как, слизайки по стъпалата, си преценяваше кое кога да изпълни – всяко движение. В това време режисьорът Петър Тарабанов, понеже е доста нервен, започна да й нарежда какво да правя. Тя търпя, търпя и накрая избухна: „Моля ви се, оставете ме да си свърша работата!“
В изложбата на Василка Балевска ще видим снимка на Васил Арнаудов с Теодора Павлович – показателна за това как учителите откриват своите наследници: „Отидох да го снимам в Музикалната академия като преподавател. Той ми каза: „Ще ме снимаш само с хората, с които аз пожелая.“ В изложбата ще видите момента, когато той репетира с Теодора Павлович – той виждаше бъдеще в нея и, естествено, тя го наследи. Сега, когато снимам някой преподавател, подхождам по негово указание.“
Людмил Ангелов
Да снимаш класически концерти и оперни спектакли е специално занимание, изискващо уважение към артистите и публиката: „Ходя и на репетициите, защото не може по време на концерта да направя всичко, което искам да отразя. Така имам възможност по-дълго време да съм сред музикантите и да имам по-тесен личен контакт с изпълнителите. Много е трудно да снимаш концерт или спектакъл, защото спусъкът на фотоапарата е тежък и пречи на музикантите и на публиката. Естествено, аз също много се притеснявам, защото се поставям на тяхно място. За да мога да си свърша работата, винаги съм питала изпълнителите в коя част на произведението да снимам. Повечето снимки правя в бурни шумни моменти, за да не се чува спускъкът на апарата.“
В изложбата на Василка Балевска, която се открива днес, ще видим кадър, който е смятан за изгубен, но благодарение на новите възможности на технологиите е възстановен: „Когато Софийската опера отбелязваше 50-ата годишнина на Николай Гяуров, с мой колега бяхме оторизирани да снимаме абсолютно всичко от неговото гостуване. Но лаборантката ми провали филмите. Тогава ги бракуваха като неизползваеми. Аз обаче не обичам да хвърлям и си ги прибрах. Сега с новата техника успях да ги реставрирам и ще видим кадър от това време.“
Николай Гяуров
За най-ценната си награда Василка Балевска определи „Златно перо“ от Класик ФМ и галерия „Макта“. „Как се почувства на церемонията?“ – я попита Радостина Узунова. „Като сега – заплаках.“ – развълнувана отговори фотографката. Интервюто можете да чуете тук или чрез бутона „Аудио“.
