Днес се навършват 100 години от рождението на Първата дама на песента и Кралица на джаза Ела Фицджералд. Много певци и музиканти отдават своята почит към вокалното й изкуство, като организират концерти и събития в нейна чест. Няма как да не е така, защото Ела е може би най-влиятелната джаз дама в музикалната история на 20-ти век, а певческите й постижения рефлектират не само върху джаза, но и върху музиката въобще.
Забележително енергична, изумително богат тембър в ниския регистър, кристална бистрота във височините, завидно чувство за тайминг и суинг, брилянтно интониране – това са само някои от неоспоримите й качества. Но цялата й заразяваща с топлина и благородство осанка издава и тихата, несподелима тъга, която тя никога не изтъква, освен може би в съвършено интерпретираните балади. Точно обратното – Ела винаги се смее. Тя има спонтанно и щедро чувство за хумор, често запазено в записите й с характерния й, облечен в песен смях.
Да надникнем към началото на живота на Лейди Ела. Тя се ражда в Нюпорт нюз, Вирджиния, преди 100 години, ала родителите й не живеят дълго заедно – само две години и половина. После майка й я отвежда в Ню Йорк с новия си приятел – португалеца Жозеф да Силва. Детството й преминава в бедност, но тя започва обучението си на 6-годишна възраст, а в Методистката църква често пеела и дори посещавала уроци по пиано. Изненадващо обаче голямата й любов били танците.
След смъртта на майка си Ела остава сирак на 15-годишна възраст и леля й я отвежда в Харлем в началото на 30-те. Там тя открива един напълно нов и привлекателен свят. Затова на 17 години Ела решава да се яви на прословутия конкурс „Вечери на аматьора“, провеждащ се в „Аполо тиътър“. Макар че била респектирана от пеенето на „Бозуел систърс“, тя все пак решила да се представи с танц. Една от версиите на нейните биографи за тази случка е, че тя танцувала, въпреки няколкото си килограма вповече, защото от млада си била възпълничка. Сякаш не се представила съвсем добре и журито я насърчило да покаже друго свое умение. Изпява песните Judy и The Object Of My Affection. Така спечелила първа награда на конкурса и първите си 25 долара. Месеци по-късно била забелязана от Чък Уеб, с чийто оркестър започва първите си професионални изяви.
Скоро нейният талант се разгърнал така, че засенчил авторитета на Уеб. С неговия оркестър тя записва и първата си дългосвиреща плоча през 1935 г. А след смъртта на Уеб оркестърът попада в нейни ръце и е прекръстен на Ella and Her Famous Orchestra. След 150 записани песни с този бенд, след пленителните й изпълнения с него в харлемската зала „Савой“, след славата й, споходила я заради симпатичната, весела песничка A-Tisket, A-Tasket, оркестърът се разпада, а Ела поема по свой собствен път. Това става през 1942 г.
Ела записва с оркестъра на Бени Гудман, а след залеза на суинг ерата и биг бендовете джазът започва да се променя. Настъпва времето на по-малките състави и новия феномен бибоп. Това се оказва ново, при това успешно предизвикателство във вокалната кариера на Лейди Ела. Тя започва да развива т.н. скат пеене, особено вдъхновена от работата си с Дизи Гилеспи. По нейните думи тя просто се опитва да прави с гласа си онова, което чува, че свирят духовите инструменти в бенда. Така се появяват прочутите й вокални сола без текст, само с ритмични срички – „уаба“, „даба“, „шаба“ и т.н., със заразяваща енергия, с вътрешна драматургия и неочаквани развития.
През 1945 г. скат импровизацията й в Flying Home е наречена от „Ню Йорк таймс“ „един от най-влиятелните джаз записи на десетилетието“. А версията й на Oh, Lady Be Good се превръща в единица мяра за вокално майсторство.
И точно когато човек си помисли, че няма по-висше вокално изразяване от виртуозните скат интерпретации на Ела, се среща с вдъхновените й изпълнения от The Great American Songbook, реализирани методично, целенасочено и с размах под продуцентството на Норман Гранц, с когото тя работи след 1946 г. С тези песни Ела се сдобива със слава и в Европа, а томовете на песнопойката са истински образци и енциклопедия за съвременната американска песенна култура. Това са пиеси, създадени от класиците: Коул Портър, Дюк Елингтън, Ървинг Бърлин, Джеръм Кърн, Гершуин, Жобим. За две години (1957 и 1958) Ела записва 19 албума с песни – трудно е да се повярва в тази работоспособност и продуктивност, но е факт. Това й носи и прозвището Първата дама на песента. В класика се превръщат дуетите й с Луис Армстронг, както и сътрудничеството й с Мел Торме.
През 70-те и 80-те Ела продължава да пее, да записва, да работи в телевизията и киното. Развива силна благотворителна дейност, което не е чудно за благородното й сърце. Впрочем тя никога не се превръща в светска дама – огромната й скромност и обраният й личен живот я отстраняват от суетата и суматохата на шоубизнеса. Омъжвала се е два пъти, като вторият й брак е с басиста Рей Браун, с когото имат син – Рей Браун джуниър. Тежката й форма на диабет я води до огромни неприятности и страдания. В последните години на живота си тя прогресивно ослепява, оттегля се от пеенето с концерт през 1993 г., а три години по-късно си отива от този свят в самота и с два ампутирани крака.
Ела умря, Ела е жива! Тя е събитие в историята на джаза, но и в съвременната музика изобщо. Витална, заразяваща с чувството си за хумор, непринудена и естествена, виртуозна без да бъде самоцелна и самоизтъкваща се, велика и скромна наедно, отдала живота си на песента – това е Ела!
В Деня на Ела Фицджералд
Светослав НиколовДнешния ден кметът на Ню Йорк ще обяви за Ден на Ела, а на събитието в нейна чест ще пее Тони Бенет. Вековния юбилей от рождението на Ела Фицджералд ще събере някои от най-големите световни музиканти утре вечер на годишния гала концерт на Jazz at Lincoln Center. Ръководеният от Уинтън Марсалис оркестър на престижния институт ще съпровожда изпълненията на Даяна Крол, Робърта Гамбарини, Рене Флеминг, Алисън Краус, Сесил Маклорин Салвант, Одра Макдоналд и други. Юбилеят вече бе отбелязан от „Аполо тиътър“ с концерт, в който участваха Пати Остин, Моника Мансини, Лиз Райт и Кевин Спейси. Шоуто през октомври бе продуцирано от барабаниста Грег Фийлдс, а на музикантите акомпанираше Оркестърът на Каунт Бейси. „Винаги искряща“ – така определи изявата на Пати Остин британският вестник „Обзървър“.
Наследството на Ела Фицджералд ние от Джаз ФМ ще отбележим с две събития през следващите дни:
На 26 април от 19:30 ч. в зала „България“ Камелия Тодорова ще изпълни с JP3 песни от репертоара на Ела, а също и хитове на Били Холидей и Сара Вон. Акцент в концерта A Song for You ще бъдат и класическите любовни песни, които Кеми изпя през 80-те, а сега Живко Петров е аранжирал в джаз стилистика. Концертът от фестивала ни „София джаз пик“ е част от Европейския музикален фестивал, представен от „Кантус Фирмус“. Министерството на културата е съорганизатор. Фестивалът е част от календара на културните събития на Столичната община за 2017 г.
На 17 май в Зала 1 на НДК за първи път у нас гостува носителката на „Грами“ Пати Остин, за да изпее най-бележитите песни на Ела Фицджералд и да разкаже за живота и изкуството на Първата дама на песента. Ще акомпанират струнна секция от Оркестъра на Класик ФМ и „Брас асоциация“ биг бенд, воден от Ангел Заберски. Концертът от 20 ч. е от цикъла „Музиката на Америка“ на „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“.
За празника Националната прес галерия в САЩ изложи за първи път снимка на Ела Фицджералд, направена около 1947 г. от Уилям Готлиб. Музикалният ерудит снима джаз музиканти за своята колонка във в. „Вашингтон поуст“. Събитието е концерт на Рей Браун, а в залата, за да слуша своя любим, е Ела Фицджералд. Разбира се, всички искат тя да попее. Когато Ела излиза на сцената, Готлиб се приготвя да направи снимка. Той приканва любимеца си Дизи Гилеспи да се премести по-близо до Ела, за да влезе в кадъра. Тогава и Дизи позира, гледайки Ела с възхищение. Това, разбира се, кара Рей Браун да ревнува. На заден план Милт Джексън е развеселен от случилото се. „Ако трябваше да опиша тази снимка с три думи, те биха били: „Всички обичат Ела.“ – казва Ед Готлиб, цитиран от NBC, и продължава: „Баща ми казваше, че тя винаги прави така, че музиката на всеки изпълнител да звучи добре.“
