„Котка в стената“ е дебютният филм на Мина Милева и Весела Казакова в игралното кино. Лентата тръгва по кината от 28 февруари, а гала прожекцията в София е утре от 20:30 ч. в кино „Одеон“. Творческото дуо познаваме добре от предизвикалите различни реакции и дебати „Чичо Тони, тримата глупаци и ДС“ и „Звярът е още жив“. Сега виждаме Мина и Весела в по-различна светлина, но двете режисьорки остават верни на характерния си почерк, открояващ се с умението им да провокират смислено, без самоцел и да се потапят дълбоко под повърхността на нещата. „Котка в стената“ е носител на Наградата на международната критика на Варшавския фестивал за миналата година, както и на Наградата за най-добър дебют на българския фестивал „Златна роза“ (2019 г.).
Тази необичайна комедия-драма се развива в жилищен блок, в югоизточен Лондон, раздиран от социално-икономически разделения и застрашен от всепоглъщащата стихия на градоустройството. Българката Ирина живее там с брат си Владо и малкия си син Жожо. Асансьорът се е превърнал в тоалетна, жители от различни националности си обменят крясъци вместо любезности, а общинският ремонт е абсурдно скъп. В разгара на конфликта една привидно бездомна котка се барикадира „в стената“ на блока, с което изисква помирение между съседите. (от официалната пресинформация за „Котка в стената“)
„Котка в стената“ разказва своята история на фона на емиграцията, Брекзит и крехките отношения помежду ни. Филмът е сполучлива сатира на обществото, в което живеем. Той съчетава толкова важния политически елемент с общочовешки и междукултурни пластове, които изникват при по-внимателно вглеждане в отделните сцени и диалози. Главната роля се изпълнява от акрисата Ирина Атанасова, нейният син във филма е 5-годишният Орлин Асенов, който се справя блестящо, а ролята на брат й е поверена на Ангел Генов. „Наистина се получи така сякаш сме семейство, получи се тази химия на екрана.“ – казва Ирина Атанасова в студиото на Джаз ФМ. Заедно с британската актриса Гилда Уо те гостуваха в нашия ефир, за да разкажат повече за работата си по „Котка в стената“.
Ирина Атанасова е професионална актриса, завършила е образованието си при проф. Крикор Азарян, но през 2003 г. заминава за Англия и така пътят й поема в различна посока от актьорската. В „Котка в стената“ се озовава „случайно, както всичко в живота ми“ (по нейните думи). Участието си във филма определя като „удоволствие“ и „прекрасно преживяване“.
Мина Милева и Весела Казакова забелязват Гилда Уо от едно видео в интернет, в което тя изпълнява весела коледна песничка и я канят на кастинг. Нейната роля в „Котка в стената“ е нещо абсолютно противоположно на това забавно видео. Гилда казва, че ролята й се е сторила много интересна и затова е приела да се снима във филма. Британската актриса споделя, че по време на реализацията на „Котка в стената“ най-много се е наслаждавала на самата работа с Мина и Весела. Те не са били толкова властни и контролиращи, давали са свобода на актьорите и са се отнасяли добре със самата нея. Актрисата твърди, че е усещала гостоприемство. „Мисля, че Мина и Весела много добре се допълват една друга като характери. В работата с тях има много хумор и създават хубава спокойна атмосфера.“ – казва Гилда в ефира на Джаз ФМ.
„Котка в стената“ поставя много въпроси, на които си заслужава да потърсим отговорите. Гилда Уо казва, че филмът я е накарал да се замисли за живота на нейната героиня – жена, която очевидно е в депресия, по цял ден пуши марихуана. Дъщеря й има сериозни проблеми и тя се опитва да й помогне да ги преодолее. Според Гилда във Великобритания не се прави достатъчно за психичното здраве на хората. Това е тема, за която все още малко се говори там.
Ирина Атанасова обобщи своите въпроси, провокирани от „Котка в стената“, така: „Защо в една развита, цивилизована страна като Англия хората имат такъв голям психичен проблем? Те имат всичко, задоволени са материално и са нещастни. Защо не можем да общуваме като хората? Тази история можеше да се случи и в един софийски блок със столичани и провинциалисти, както са свикнали да се обиждат хората тук.“ В края на нашия разговор актрисата допълва: „Уж се стремим да сме културни, да знаем много, а в същото време не можем да приемем човека до себе си.“
Цялото интервю на Таня Иванова с Ирина Атанасова и Гилда Уо може да чуете чрез бутона „Аудио“.
