Спонтанно родилите се музикални идеи са в основата на концепцията на новия албум Ad Hoc на Доминик Милър, както подсказва и самото заглавие на проекта, записан с басиста и челист Ларс Даниелсон, китариста Дилън Фаулър, перкусиониста Рани Крижа, пианиста и тромпетист Себастиан Студницки, цигуларя Питър Тикъл и вокалистката Ида Зари. Както обясни Доминик Милър в интервю за Джаз ФМ: всички те са наясно с идеята за създаване на музика, свързана с конкретния момент. „За мен самата композиция е важна, но е много важна и интерпретацията. Не исках музикантите да се чувстват твърде уверени и да познават материала прекалено добре. Исках да го има това усещане за уязвимост. Аз самият исках да взимам решения на момента.” При записите на Ad Hoc той е воден от моментното вдъхновение: „Мисля, че първоначалната идея, която ти хрумва, е най-добрата. Или, ако не е най-добрата, поне е най-искрената”, разказа музикантът, обявявайки, че е щастлив от крайния резултат.
Доминик Милър е известен като „Китариста на Стинг” – той е и съавтор на култовата песен на британския музикант Shape of My Heart. Той не се притеснява от свързването на името му с това на прочутия му колега. „Работата със Стинг ми позволява да бъда забелязан”, признава Доминик Милър, като посочва, че е навлязъл в големия свят – в света на Стинг, без да губи чувството си за реалност. От друга страна, в малките клубове не би могъл да свири, без да познава усещането от правенето на големи неща.
Възрастта за Доминик Милър е без значение – той се чувства като малко дете в тялото на 54-годишен мъж. „Аз продължавам да бъда много любопитен, търся отговори за света, не се чувствам така сякаш съм пристигнал някъде”, споделя музикантът пред Джаз ФМ. Той пристига за пореден концерт в България на 20 май в „София лайв клуб”, за да представи новия си албум Ad Hoc, като посочва, че този път акцент ще бъде китарният звук. Всички музиканти, с които ще излезе на сцената, също като него отделно имат ангажименти с големи звезди. „Това, което най-много ми харесва е, че се събираме заедно и празнуваме нашия опит”, обобщава Доминик Милър. Той излиза на сцената с перкусиониста Рани Крижа, който му е колега в групата на Стинг, басиста Николас Фижман, познат ни от работата си със Стинг и Ману Каче, и Тони Реми, работил с Ани Ленъкс, Джак Брус, Incognito. „Аз искам да празнувам с тези артисти музиката, която обичаме, която слушаме, която сме свирили с много различни хора”, казва Доминик Милър.
На 22 март, когато разговаряме, отбелязваме Международния ден на щастието. Какво Ви прави щастлив – това е моят първи въпрос?
Какво ме прави щастлив? Мисля, че при мен е като при всеки човек – да бъда с хората, които обичам, да правя нещата, които обичам да правя. Това означава да създавам музика, да бъда с моите приятели музиканти и със семейството си.
Утре (на 23 март) имате рожден ден. Разговарях с Вас преди 3 години точно на празника Ви. Как ще празнувате този път?
Ще бъда във Франция, всъщност в момента съм във Франция. Сега съм у дома. Ще прекарам рождения си ден заедно с моето семейство – двете ми деца и съпругата ми. Ще остана тук и просто ще релаксирам. Повечето от приятелите ми са далече, така че ще се възползвам да се отпусна. Аз не празнувам особено бурно. Карам го по-спокойно.
Навършвате 54 години. Чувствате ли се комфортно, когато мислите за времето, мечтите, смисъла на това, което правим и подобни неща?
Всяка година е различна. Трябва да ви кажа - нямам чувството, че отдавна е било времето, когато съм бил на 25 г. А, ако говорим за музикантите по принцип, ние никога не порастваме напълно. Аз наистина не съм остарял особено много, но е малко странно да живееш в тяло на 54-годишен мъж при условие, че не се чувстваш на толкова. Аз продължавам да бъда много любопитен, търся отговори за света, не се чувствам така сякаш съм пристигнал някъде.
Това е чудесно. Във Вашия сайт говорите за лукса и комфорта, когато свирите със звезди като Стинг, но животът е много по-небрежен и обикновен, когато сте на турне със своята група. Как поддържате баланса между тези две роли?
Това е много добър въпрос. Мисля, че двете роли се допълват взаимно. За мен е много важно да помня откъде съм тръгнал. В началото свирех в клубове и пъбове в Англия. Не бих могъл да забравя това. После поех ново предизвикателство. Навлязох в големия свят – в света на Стинг, без да губя чувството си за реалност. Не мисля, че мога да върша работата си със Стинг без това усещане. Не мисля, че мога да свиря в клубове и пъбове, на малките места, без да познавам усещането от правенето на големи неща. Работата със Стинг ми позволява да бъда забелязан. В противен случай без това сътрудничество нямаше да имам възможност да пътувам до места като България и да правя толкова хубави неща. Мисля, че е наистина важно да поддържам кариерата си и в двете посоки.
Вашият нов албум Ad Hoc е за музиката, която улавя момента. Бихте ли ни разказали повече за този проект?
С всеки свой следващ албум се опитвам да правя нещо различно. Исках този албум да е по-концептуален, като например всяка композиция да има връзка със следващата. Този албум наистина е много свързан с конкретния момент. Спрях се на музиканти, които разбират това. За мен самата композиция е важна, но е много важна и интерпретацията. Не исках музикантите да се чувстват твърде уверени и да познават материала прекалено добре. Исках да го има това усещане за уязвимост. Аз самият исках да взимам решения на момента. Исках да запиша всички идеи, които идваха в главата ми. Мисля, че първоначалната идея, която ти хрумва, е най-добрата. Или, ако не е най-добрата, поне е най-искрената. Тя е първата, която се е родила от поредица идеи. Исках да уловя това с този албум. Мисля, че много мъдро подходих към избора на музикантите. Щастлив съм от крайния резултат.
През месец май в „София лайв клуб“ ще бъдете 4-ма чудесни музиканти – Вие, Майк Линдъп от Level 42, Рани Крижа от групата на Стинг и Никълас Фишман, който свири със Стинг и Ману Каче. Как звучи музиката, създадена от невероятни личности и музиканти като вас?
Трябва да кажа, че всеки музикант, на когото съм се спрял, е много опитен. Всички те като мен отделно имат ангажименти с големи звезди. Това, което най-много ми харесва е, че се събираме заедно и празнуваме нашия опит, влагаме този опит в едно шоу. Предполагам, че като бендлидер аз съм човекът, който определя посоката, така че те следват тази посока, но това, което правим, е да празнуваме опита си чрез музиката. Всъщност има промяна в състава на групата ми. С нас няма да пътува Майк Линдъп. Ще свиря с друг китарист, който се казва Тони Реми. Той е работил с Ани Ленъкс, Джак Брус, Incognito. Тони е много добър китарист. В новия албум няма кийборди – те присъстват само в една от композициите, така че ще променя звученето на групата, то ще бъде по-китарно ориентирано. Няма клавишни. Майк няма да е с нас на това турне, надявам се да сме заедно на следващото, но този път исках да променя саунда. Тони Реми е другият китарист и е много опитен. Аз искам да празнувам с тези артисти музиката, която обичаме, която слушаме, която сме свирили с много различни хора.
