През изминалата година имахме доста приятни поводи да следим внимателно кариерата на Петър Славов, който живее и работи в Ню Йорк. Всичко започна от една публикация на Куинси Джоунс през февруари във фейсбук, в която той спомена името на басиста. След това през пролетта имахме удоволствието да чуем новия албум на кубинския пианист Алфредо Родригес The Invasion Parade, в който участва българският музикант. Десетки събития и сътрудничества с различни артисти белязаха следващите месеци от кариерата на Пепи, а в края на миналата година съвсем заслужено дойде и номинацията за „Грами“ на Алфредо Родригес в категорията "Най-добър аранжимент, инструментален или акапела" за пиесата Guantanamera, включена в новия компактдиск на пианиста. Малко след обявяването на номинациите Алфредо изпрати на Пепи следното съобщение: "Пепи, просто исках да ти кажа, че нашият аранжимент на Guantanamera току-що беше номиниран за "Грами"! Поздравления и ти благодаря за всичко!"
Сега, когато 2014 г. вече е в миналото, за някои от специалните и запомнящи се събития от последните 12 месеца разговаряме с Петър Славов. Избрани акценти от неговите отговори публикуваме по-долу, а цялото интервю с басиста можете да чуете чрез бутона „Аудио“ в долния ляв ъгъл на снимката към статията.
За 2014 година
„Беше много хубава година, надявам се да е по-лоша от следващата. Беше доста успешна и приятна в много отношения и си мисля, че мога да бъда доволен. Успях да свиря с още повече музиканти, с които исках да свиря преди, имах доста гигове като лидер – нещо, което бях пренебрегнал предишни години. Постигнах лични и професионални успехи, от които съм доволен, но, както казваше баща ми: „Няма да се успокоявам и ще продължавам напред.“
За „Грами“ номинацията на пиесата Guantanamera от новия албум на Алфредо Родригес The Invasion Parade, записан с участието на басиста
„Много се зарадвах. Алфредо ми изпрати съобщение, в което написа: „Нашият аранжимент на Guantanamera е номиниран за „Грами“, от което аз въобще не се учудих, първо защото аранжиментът е страхотен. Целият албум е страхотен. От друга страна, когато зад теб стои Куинси Джоунс – той е продуцент на албума, естествено е, че всичко, зад което стои такъв колос, получава много повече внимание – от критиката и от хората, които решават какво да се номинира и какво да се награди. Но преди всичко, за да застане човек като Куинси Джоунс зад нещо, означава, че то има смисъл и е достатъчно добро.“
За легендарния басист Чарли Хейдън, който ни напусна миналата година
"Специално за Чарли Хейдън ми стана много мъчно, защото неговата музика и неговото свирене за мен имат голямо значение и са ми повлияли много. Той беше нещо като символ. Един голям американски басист Джо Мартин каза, когато Чарли Хейдън почина: "Ако Земята имаше звук, тя щеше да бъде Чарли Хейдън." Всъщност в началото аз не го харесвах, тъй като не разбирах какво прави той. При него няма обилно използване на някаква страхотна техника, той не е виртуоз в класическия смисъл на думата и дълго време не съм му обръщал внимание, защото, когато човек е в по-ранен стадий на научаването на езика на тази музика, толкова повече не разбира различни неща, но в един момент просто имах прозрение. Някой ми даде негов албум и музиката ме удари като гръмотевица. Така започнах вманиачено да събирам Чарли Хейдън. Той много повлия на свиренето ми и ме накара да мисля по един друг начин за мелодията, какво значи всяка отделна нота, която свириш и т.н. За съжаление никога не съм имал честта да се запозная с него, дори не съм го слушал на живо, но това не намалява влиянието му."
За онлайн услугите за стрийминг на музика и за бъдещето на музиката
„Доколко са бъдещето на музиката, това времето ще покаже. Те се налагат доста агресивно, така че биха могли да се превърнат в бъдещето на музиката, защото младите хора не са свикнали да плащат за музика, което е много лошо. От друга страна, да приемем, че това е бъдещето – тези услуги трябва да измислят начин да компенсират хората, които създават музика. Музиката не е просто във въздуха и не расте по дърветата. Хората учат, борят се, отнема им години, за да се научат да правят хубава музика, да се научат да свирят добре, да рафинират своя талант за писане на музика и т. н. Това трябва да се възнаграждава, защото иначе професионалните музиканти ще стават все по-малко и ще настане времето на аматьорите.“
За поп и рок музикантите, които записват джазови албуми
„Според мен единствените положителни аспекти на това, което те правят, е, че ще дадат работа на музиканти, които са по-добри от тях. Те ще тръгнат на турне и просто едни много добри музиканти ще спечелят някакви пари благодарение на това. И другото е, че може би някой някъде ще обърне внимание на един вид музика, която не му е толкова добре позната. За мен много добър посланик в това отношение може да бъде артист като Есперанца Спалдинг, която има влияния от джаза и от поп музиката. Нейната музика е направена от човек, който знае как се прави тази музика. Моите уважения към Лейди Гага - тя познава тези песни, но това не означава, че знае как да ги интерпретира, как да фразира, въобще какво да прави с тях. Аз лично нямам нищо против тази музика, но не е нещо, което бих слушал. На мен не ми носи нищо.“
За мястото, където живее – Ню Йорк
„Ню Йорк като цяло ми е много любимо място. Още като пристигнах за първи път, знаех, че искам да бъда там, не само заради това, че там музиката, която обичам, се прави на най-високо ниво, но просто като място Ню Йорк винаги ми е харесвал – много космополитен град, дори ми харесва, че е шумен, че има страшно много хора, че има от най-хубавото и от най-лошото, че има всички тези крайности, че има много култура. Много неща се случват, особено в музикално отношение. Имам много любими места, където да слушам музика: Village Vanguard, Smalls Jazz Club, Blue Note донякъде. Те се намират в „Грийнич вилидж“ – един страхотен квартал. Сега е прекалено скъп, за да живеят музиканти и артисти в него, но навремето е бил артистичен квартал. Там има някои къщи, които са на по 300 години. На мен ми е интересна архитектурата. Като цяло Ню Йорк ми е много интересен. Дори, когато се преместих там, ходех да се губя, слизах някъде и просто се разхождах. Аз обичам да правя така – попиваш от атмосферата и духа на мястото. В това има някакъв вид духовно преживяване.“
За връзката между красотата и музиката
„От една страна, като човек, който живо се интересува от музика, ме привличат определени неща – музиката за мен трябва да е на определено ниво, трябва да е интересна, нова, модерна, напредничава, но същевременно в нея да не се губи красотата. Понякога, когато нещата станат много авангардни, има опасност красотата да се изгуби. Затова обичам музиканти, които са много напред, но никога не забравят да търсят красотата в музиката, защото там е магията на нещата. Същевременно много често най-простата музика е и много красива. Аз се опитвам да търся това – музиката да е красива без да има компромис с това да е сложна или модерна, или обратното – да е модерна без да има компромис с красотата, защото иначе става самоцелна и ще я слушат само музиканти, което не е лошо, но понякога нашата музика страда от това.“
Фотография: Блага Димитрова
