За Мариза фадото е любов

За Мариза фадото е любов

10 години след началото на творческата си кариера Мариза се обяснява в любов на родния Лисабон и на великите фадо майстори в новия си албум Fado Tradicional. Светослав Николов от Джаз ФМ разговаря с фадо звездата за традициите, които пренася в настоящето, за нейната любов, за отношението й към фадото, за нейния успех. Интервюто можете да чуете тук.

Заглавието на новия Ви албум – Fado Tradicional, подсказва вглеждане в традициите. Какво разкрива този поглед?
Заглавието на новия ми албум е Fado Tradicional и то насочва към традиционни песни, които знам от детството си и от моите младежки години. Отраснала съм в един от кварталите на Лисабон, където традициите се пазят много силно - това е Морерия. Родителите ми държаха малка таверна, в която пеех още от 5-годишна. В новия си диск изпявам спомените си – от детството си до днес. Пея за живота си в Морерия, за фадо майсторите, които слушах в таверната на родителите ми. С този проект искам да благодаря на моя град Лисабон, на гласовете, които ме оформиха такава, каквато съм днес. Навършиха се 10 години от първия ми албум и от началото на моите концерти и турнета. Също така искам да разкажа и да споделя с хората, които се опитват да разберат културата на моята страна, спомените си от малка до този момент.

Затова ли новият Ви албум има толкова позитивно звучене? Обикновено свързваме фадото с тъгата, с мъката.
Не съм сигурна, че фадото е само това – тъжна, меланхолична музика. От много години пея фадо – и за мен то е музика, която изследва усещанията ни в живота. Не знам дали има човек, чийто цял живот да е тъга и страдание. В живота има толкова много различни усещания – ревност,  изгубена любов, мечтание, щастие – има от всичко. Това е фадото. То е не само музикален стил, но и начин на живот. Затова фадото е за чувствата и за живота.

Говорихте за богатството на живота. Нека да поговорим сега за богатството на музиката. Докато изследвахте богатото наследство на фадото при подготовката за новия си албум, трябва да сте направили важни открития. Бихте ли споделили основните от тях с нас?
Фадото е романтична, магическа музика, родена от морето и моряците. С него мореплавателите са изпявали чувствата си, когато са били далеч от дома. Така е възникнала тази музика. Представям си романтичната картина как моряк гледа към звездите и пее за изгубената любов и Лисабон. Фадото се появява като градска музика през 19 век. Тя се е пеела от работниците и моряците. Фадото днес е музика, с която се опитваме – или поне аз се опитвам – да разкажа за Лисабон днес, за новото поколение, за бъдещето на Лисабон. В същото време се опитвам да покажа колко са важни за нас и колко са богати културата ни и езикът ни. За фадото няма езикови бариери и граници, защото вече 10 години пея по целия свят пред хора, които не знаят моя език, но те разбират всичко, защото посланието се носи от музиката. Музиката е като вълна. Фадото е нещо повече. Срещам много хора, които не говорят моя език, но фадото успява да ги развълнува.

Международният език е английският, а не много хора по света добре познават португалската култура. Как, според Вас, можем да стигнем до същността на фадо музиката?
Дори когато в Португалия пея за любовта, за морето, за душата, всеки си представя различни образи, защото всеки си има собствения живот, всеки преживява нещата различно. Разбира се, в чужбина хората не разбират езика, на който пея, затова и музиката трябва да тече по по-различен начин. От опит обаче зная – и се надявам винаги да бъде така, музиката свързва хората – хора с различни политически пристрастия, изповядващи различни религи. Музиката ги свързва. Дори да не разбираш езика, музиката има силата да докосне сърцето и душата, да разчувства. А фадото прави това по особено успешен начин.

Вие сте изпълена с любов, както чувам от начина, по който говорите за вашата музика. Благодаря Ви, че споделяте с нас тази любов.
Благодаря за тези думи.

По-рано говорихте за съвременния си подход към фадо музиката. Това предизвиква ли критиките на пуристи, които искат да запазят фадото във формата, в която е съществувало преди векове?
Не, не знам да има подобни критики. Ако някога е имало такива – не съм ги чела, не съм ги чула, не съм ги почувствала. Хората винаги са се опитвали да ме разбират. Още когато записах първия си албум, не съм си мислела за звукозаписна компания, за турнета, за концерти в зали. Исках да подаря албума на баща си. И изведнъж всичко се получи от самосебе си. Така че се чувствам благословена, че мога да споделям музиката си, като уважавам традициите и основата на фадо музиката и нейните правила. Разбира се, имам собствена гледната точка и визия за музиката. И ето, с последния си албум показвам, че не съм далеч от традициите. Аз съм в тях.

Споменахте началото на Вашата кариера. Днес тя е в 11-та си година. Вие сте емблема за фадо музиката, а кариерата ви – синоним на успеха. Имате над 1 милион продадени албума, от които 32 платинени в различните страни по света, три награди на ББС за европейски изпълнител, две номинации за „Латино Грами”. Това съдба ли е? Как се случи?
Мисля, че е съдбата ми предложи всичко това. Ако ме попитате коя е била първата ми играчка – не мога да ви кажа дали е било кукла, кола или книга. Но ако ме попитате коя е първата фадо песен, която съм чула – ще ви отговоря веднага, помня я живо. Фадото е моята любов, музика, живот. Не си представям да правя нищо друго в живота си. Разбира се, че в живота ми ще се случат други неща, но музиката е най-важното.

От издаването на предишния Ви албум „Terra” изминаха две години. Какво се случи през тях, което звучи в новия Ви проект?
Terra е роман, в който разказвам за моите пътувания. На 8-та година от моите турнета реших да запиша албум, който да отрази видяното и преживяното при всички тях. 8 години пътувания по света е много. През цялото време се връщах в Лисабон; пътувах и пристигах в родния си град. Гледах града си и си казвах: „Не съм записала албум, с който да му благодаря, че ме приема с разтворени обятия.” Винаги съм си мислела да запиша албум с традиционно фадо. Не знам защо, опитвах се да разбера музиката и културата на други народи. Сега, след 10 години пътувания, му дойде времето. В същото време съм посланик на традиционното фадо, като част от световното културно наследство. А това е голяма отговорност. Опитвам се да покажа на целия свят каква е разликата между класическото и традиционното фадо.