Когато се появява албумът „Въпроси“ на „Авеню“ Боби и Заки обещават на своите издатели бутилка шампанско, ако за една година се продадат повече от 1000 бройки от касетата. В края на срока на облога продаденият тираж е в обем над 40 000. „Още им дължим това шампанско.“ – усмихнат казва в студиото на bTV Radio Боби Иванчев. 30 години след първото издание се появява трето с ремастерирани всички песни от второто от 1996 г. В него пък е добавена една. С две издания на касета, „Въпроси“ за първи път се появява на диск и може в новия звук на песните да се чуе и в дигиталните платформи.
Боби и Заки създават „Авеню“ през 1989 г. Те се познават от деца, съседи са, играли са футбол и са карали колелета заедно. Боби е в четвърти клас, когато се мести в кв. „Гео Милев“ и със Заки стават приятели. Започват да правят музика като студенти. Боби пише Tired Eyes, издадена чак през 2000 г. като последна в албума „Авеню“. Вика Заки да изпее втория глас. След това за рожден ден на своя приятелка записват на касетофон вкъщи песни по нейни стихове. Тя е трогната, всички са впечатлени, мнозина им препоръчват да създават музика професионално. Първите си записи правят в студио „Субдибула“. Слушат страшно много музика и се опитват да създадат свой съвременен звук.
Първата спънка идва след първите записи – „Живели ли сме някога преди“, „Ти си сам“ и A Tear Found on the Road. Предлагат ги в единственото радио тогава, но им искат пари за ротация. Те отказват и това спира работата на групата за няколко години. Ориентират се към юридическата професия, отварят кантора в областта на авторското право, запознават се с много хора, които им стават клиенти. „Когато започнахме да правим нашите записи, ни бе лесно да ги поканим. Усети се една много добра енергия. Опитвам се да работя хора, с които дишам. Във „Въпроси“ имаше страхотна енергия. Нямах търпение да вляза в студиото и да записваме. Плащахме си да записваме. Не беше лесно.“ – споделя Боби Иванчев.
Списъкът с участници е впечатляващ: Иван Лечев, Цветан Недялков, Стоян Янкулов – Стунджи, Георги Христов, Веселин Веселинов – Еко, Росен Балкански, Михаил Грозданов, от „Акага“ – Краси Куртев, Марин Панев и Кристиан Александров, сред беквокалистите е Снежи от „Трик“, а сред звукорежисьорите – Деян Тимнев. Двамата със Заки пишат песните, а Димитър Паскалев прави аранжиментите. „Във „Въпроси“ си личи ентусиазмът на двама млади мъже, които искат да направят собствените си песни и да ги предложат на хората, пък ако ги харесат – супер. Много голяма емоция и ентусиазъм, абсолютно нищо подправено няма в него. Не съм се надявал и в най-смелите си фантазии, че цялата страна ще знае и ще пее „Бягство.“
Първоначално песента е с текст на английски език – Pouring Rain. Заки за два часа пише нов текст на български език, слушайки мелодията. „Разработихме я двугласово вкъщи. Когато влязохме в студиото да записваме, звукорежисьорите извадиха запалки, размахваха ги във въздуха и казаха, че това ще е най-големият хит от албума. А аз мислех, че „Живели ли сме някога преди“ ще е с по-голям успех. Но явно „Бягство“ импонира на хората чисто емоционално. Всеки минава през раздели, връзки, с които се е обърквал. Може би мелодията, може би аранжиментът, може би изпяването. Аз вярвам в искреното изпяване на песните. Когато имаш такава искреност, песента неминуемо достига до душите на хората.“ – анализира ефекта Боби Иванчев.
И до днес песента се върти по радиата, а хора продължават да му изпращат клипчета с изпълненията ѝ на рождени дни и други празнични събирания. „Става ми много мило на душата. Да оставиш нещо от себе си е много хубаво нещо.“ – споделя Боби Иванчев. За новата версия Юлиан Янев разделя вокалите от инструментала, за да коригира честотно китарите и те да не покриват гласовете. „Бягство“ сега звучи още по-отчетливо.
Във „Въпроси“ чуваме Боби и Заки като авантюристи, смелчаци и визионери. Боби Иванчев специално посочва, че винаги са се вслушвали в съветите на по-опитните. На „Живели ли сме някога преди“ правят шест – седем смесвания и все не им харесва. Асистент на Деян Тимнев при записите е Тодор Лечев – брат на Иван Лечев, който им казва: „Враг на доброто е по-доброто.“ Тимнев влиза в студиото, изслушва смесванията и ги връща към втория микс на песента. „С тези хора се работеше много лесно.“ – възхитен е Боби Иванчев.
И разказва истории… За момента как са пеели петима беквокалисти около един микрофон. В The Right Way в студиото им казват, че тази песен звучи като от концерт. Тогава добавят ефект на публика. Правят „лууп“ с магнетофонна лента, залепена между двете ролки. Съжалява, че не са правили снимки и видеа, с които да документират мигове от записите. Но пък авторът на фотосесията Цветан Ценов сега се свързва с тях и снимките за обложката на диска са от оригиналната лента. Снимката на корицата е неизползвана досега.
Интервю на Светослав Николов:
